ОБИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЍКВАМ, ‑аш, несв.; обѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обѝкнат, св., прех. 1. Започвам да изпитвам чувство на любов към лице от другия пол; залюбвам, влюбвам се. Харесах си там едно момиче, обикнах го, обикна ме и то. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 42. — Жена и аз водя, но студено, не обиква! — изрече натъртено Милко. Ц. Церковски, Съч. III, 21. — Той те обича и щом разбере, че си го обикнала, ще бъдете наистина щастливи. К. Петканов, В, 227. Тарквиний Луций не обикнал своята кротка и нежна супруга. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 273.
2. Разш. Започвам да изпитвам чувство на симпатия, привързаност, обич и всеотдайност към някого или нещо; залюбвам. Наскоро след сватбата Павел отиде войник. В казармата го обикнаха. Елин Пелин, Съч. III, 18. Палечка погледна след нея и в очите ѝ блеснаха сълзи: тя бе обикнала тъй много бедната птичка. Св. Минков, СП (превод), 72. И лека-полека [Елисей] свикваше с всичкия добитък от стопанството, ставаше му близък, обикваше го. Ил. Волен, МДС, 165. Кир бил либаво и приказливо момче и дядо му скоро го обикнал. Пч, 1871, кн. 5, 77.
3. Разш. Започвам да ценя нещо, да изпитвам чувство на възхищение, всеотдайност и привързаност към нещо и съм готов да му посветя силите си; залюбвам, влюбвам се. — Обикнах науката си, четях странична литература по нея. Ил. Волен, МДС, 27. Груда е обикнал народната песен още от дете, сам е сбирал народни песни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29. Най-много е стоял [Йоргу] в България, прилегнала му на сърцето тая земя, обикнал я като второ отечество. Ив. Вазов, Съч. IХ, 128.
4. Остар. Пристрастявам се към нещо, придобивам особено влечение към нещо. Това наслаждение [от виното] търсяше той от время на время да го възобновява,.. Обаче никога не вярваше, че чрез това ще обикне пиянието. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 71-72. Сам си Соломон на старост обикнал разкошността. Н. Михайловски, РВИ (превод), 11. Горко ономува, който не работи;.. Затова, вие, млади момчета, които ся готвите в училищата, за да влезете в света,.., отрано обикнете работата. Лет., 1871, 230-231. обиквам се, обикна се. I. Страд. от обиквам. Остар. Той тражи и найде йедна вълшебница и ся допита до нея какво трябваше да прави, та да ся обикне от тази принцеса. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 147. Исмаил ага има сладък и кротък характер и затова много от народа ся обикна. ПВ, 1857, бр. 357, 178. Тогава само учението ще са обикне у нас, когато са сдобиваме със сякакви книги, които могат да възбудят общето любопитство към прочитанието. Р. Блъсков, У, 1870, бр. 1, 2. II. Взаим. от обиквам (в 1 и 2 знач.). — Привърза се тя към мене и аз към нея, па после се обикнахме. Ст. Загорчинов, ДП, 417. — На тебе ми е надеждата, Стамене.. И с булката ти се обикнахме и с дечицата. Всички мили ми станахте. Елин Пелин, Съч. IV, 161.