ОБИКНОВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИКНОВЀНО нареч. 1. В повечето случаи, най-често за дадени обстоятелства; обичайно. По това време обикновено председателят играеше шах с директора на прогимназията. А. Гуляшки, СВ, 23. — Ний обядваме в 5 часа обикновено, но днес можем да обядваме и по-рано. Ал. Константинов, БГ, 44. Една заран Найда беше отишла, както обикновено, рано на извора. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 394. Селенинът обикновено не е богат човек, а и не са вижда за кратко време да стане богат. Ступ., 1875, бр. 3, 19. Определителното изречение обикновено стои след думата, която пояснява. Л. Андрейчин и др., БГ, 285.

2. По такъв начин, че с нищо не се отличава, не изпъква с някакви качества или особености. Тя изглеждаше съвсем обикновено.

3. По общия ред, без специални условия или изисквания. Тестото се замесва съвсем обикновено. △ Молбата се написва съвсем обикновено.

◊ По обикновено. Остар. Книж. Както обикновено; по обикновеному, по обичайному. Той ма прие по обикновено с ония почести, които са дават на селските кехаи: не ма прикани даже да седна в реда на подчинените му заптии. З. Стоянов, ЗБВ I, 159.