ОБИКОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИКО̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. За път, пътека и под. — който води в определена посока или към определена цел не пряко, а като заобикаля; заобико̀лен, непряк, страничен. До полунощ спасителите прокопаха нов обиколен тунел, стигнаха задушените копачи и ги измъкнаха на чист въздух. А. Каралийчев, СР, 115. До късни нощи,.. из обиколни пътища, откъм Арбанаси и откъм Лясковец, за Търново скрибуцаха коли, тропаха коне. Д. Рачев, СС, 111. "Линколн" беше единственият кораб, който можеше да ни откара в Европа, макар и по обиколен път. М. Марчевски, ОТ, 513. Пътуванието ми бе твръде благополучно, нъ малко ся продлъжи, зачтото до Киев ходихме из обиколни пътища. АНГ I, 422-423.

2. За начин за постигане на нещо — който е насочен към някаква цел непряко, който не води направо към целта; заобиколен. И тръгнах по обиколни пътища да диря разрешение. Черемухин, ПД, 11.

3. Който е свързан с обиколка, обикаляне, обхождане в кръг на нещо. Освен това контраадмиралът възнамерява да построи обиколно шосе по цялото крайбрежие на острова. М. Марчевски, ОТ, 506.

4. Който е свързан с обиколка, обикаляне в пределите на нещо или обхождане, посещаване последователно на много места. Мъжът,.., е стар основен учител и разхожда семейството си с обиколни билети. К. Константинов, Избр. разк., 166. С нетърпение дочаквал идния неделен ден. Но му забранили да се качва в обиколния миньорски автобус. Д. Вълев, Ж, 125. Просто се вдигнах и се качих на влака. Купих си обиколен билет. Г. Крумов, Т, 41.