ОБИКРА̀ЧАМ, ‑аш, несв.; обикра̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Обикрачвам. Смутил се овньо, кривнал настрани, / ала вълкът го хитро обикрача: / "Недей да бягаш, братко, остани; / аз има много да ти се оплача." Хр. Радевски, Б, 13. обикрачам се, обикрача се страд.