ОБЍЛЕН

ОБЍЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който е в голямо количество, много повече от нормалното, обикновеното, който е в изобилие; изобилен. Плодородието и таз година щеше да бъде голямо, но радостта на селяните се губеше в грижите им около прибирането на тоя обилен плод. Й. Йовков, Ж 1945, 121. Държахме удобен апартамент, имахме обилна храна, облекло. Г. Райчев, Избр. съч. II, 177. Настъпи люта зима с обилни снеговалежи и обсадата на Одрин продължи до средата на март. Ем. Станев, ТЦ, 131. Гъбите се мият внимателно и бързо в обилно количество вода, докато се отстранят напълно пясъкът и калта. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 61. Обилен исторический материал за Египет представят йероглифическите надписи на неговите паметници. Н. Михайловски, РВИ (превод), 34.

2. За който е присъщо голямо изобилие, богатство на нещо; изобилен, богат. След обилната закуска, която продължи дори до обяд.. двамата с Дубровски излязоха в голямата сенчеста градина. Д. Рачев, СС, 141. Изгорелите от слънцето лица на работниците бяха доволни в умората си — годината беше добра, обилна. Д. Талев, ЖС, 275. Сега християнството окончателно са утвърдило в България, народът тичал до кръщението, не достигало работници за обилната жътва. Т. Шишков, ИБН, 146. Остготите, като не намираха вече изобилна плячка в тези разорени страни, поискаха от Теодориха да ги води в друга, по-обилна страна. М. Дринов, ППБН, 13.

3. За растителност, коса и под. — който е израсъл нависоко, много и нагъсто; буен, гъст, богат. Онова, което изведнъж привличаше внимание, бяха русите ѝ, необикновено дълги и обилни коси, прибрани в силно стегната плитка на тила. Г. Райчев, Избр. съч. II, 153. Близо до вратата беше приклекнал един едър като жената мъж, с такива гъсти и обилни косми по лицето, че носът, устата и очите му изглеждаха като малки рудинки сред гъст дъбак. Ст. Загорчинов, ДП, 112. // За човешко тяло или части от тялото — който е наедрял. — Ще обижда тая! — пъхтеше Пецо, но се спря пред обилната плът на Ванчето. В. Пламенов, ПА, 17.

4. Който се проявява с голяма сила; силен. Няколко секунди по-късно на покрива лумва обилен огън, чиито пламъци тревожно се вият в мрака на нощта. Б. Райнов, ГН, 196. От двора и пристройките не се виждаше нищо,.. и само по обилната миризма на конски тор Евгени разбра, че бяха влезли в някакъв селски хан. Д. Ангелов, ЖС, 178. ● Обр. Любовта бликна из сърцето ми обилна и чиста — както бистрите извори измежду канарите покрай реката ни. Ил. Волен, МДС, 16.

Списък на думите по буква