ОБИЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍЛИЕ, мн. няма, ср. Книж. Изобилие. Липсата на самостоятелна и жива мисъл обикновено се прикриваше от обилие на научни термини. В. Йосифов, Избр. тв I, 176. Ние приемаме обилието от факти в неговото изложение, точността и вероятността на разказаното, зад което си пробива път истината за една обществено-икономическа реалност. С. Радев, ССБ I, 14. По същия начин всички закусиха — отново на маса, с прибори и готвени храни, с обилие от зелено. Д. Пончев, П, 65-66. Обилието на желязната руда в Лаконските гори представлявало драгоценен материал за войнствено население. Н. Михайловски, РВИ (превод), 75.