ОБИЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍЛНО нареч. 1. В много голямо количество, повече от нормалното, обикновеното; изобилно, в изобилие. Из угасналите му очи, като от два тъмни кладенци, бликнаха сълзи и обилно обляха сухото му лице. Елин Пелин, Съч. I, 159. Вали тихо и бавно, но гъсто и обилно, като че се готви да затрупа цялата земя. Й. Йовков, Разк. I, 14. Виното се разливаше обилно и лицата ставаха пияни. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 184. Той ездяше великолепен арабский кон, от който обилно течеше пот. Н. Михайловски, ПА (превод), 84. Обилно кръвта се из раните лее, / крака подкосяват се веч. К. Христов, ВС, 18. // С наличие на много голямо

количество от нещо; богато. Вардарски дълго се ми на бунара в двора, плискаше се обилно със студената кладенчова вода и се прибра в стаята си освежен, с весело сърце. Д. Талев, ПК, 78. Гласейки вратника, обилно се потял и жената си рекла, че поти ли се един мъж, той е здрав като бик и го взела за мъж. Д. Вълев, Ж, 138. Ослепените от слънце деца продължават да ме гледат. Слънцето ги е заляло обилно със светлина. Й. Радичков, НД, 191. След като се посадят, дръвчетата обилно се поливат и пръстта около тях се притъпква с тор или торф. Бнт V и VI кл, 112.

2. Прен. Във висока степен; изобилно, богато. По-голямата част от пиесите на редица автори като Островски, Горки, Ибсен не изисква музикално оформяване. И ако все пак се срещат на практика представления на пиеси на тия автори, обилно наситени с музика, това се обяснява с личния вкус на режисьора-постановчик. Т, 1954, кн. 1, 51. Аз не вярвам, че един човек с що-годе развит книжовен вкус, би могъл да чуе ораторите, чието красноречие се лее обилно по нашите площади, без да почувствува в началото едно неловко чувство на стеснение. С. Радев, Х, 1909, бр. 1, 15.