ОБИЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Рядко. 1. Отвл. същ. от обилен; обилие, изобилие, изобилност, изобилство. — Солдати! .. Сега победата се държи от вас,.., тя ще ни даде обилност за всяко, топли зимни обиталища и славно завръщане в отечеството ни. Хр. Драганович, НБ (превод), 73. Той [един народ] може да има сичкото туй в обилност, а сам да не е нито отвътре богат, нито отвън силен, ако е лишен от хора. Ч, 1871, бр. 10, 290.

2. Дебит. От топлите извори повечето имат средна обилност — между 100 и 500 л/м. П. Делирадев, БГХ, 28.