ОБИР —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀БИР м. 1. Кражба, при която се ограбват, задигат повече неща, обикн. от помещение, сграда (на учреждение, банка, магазин и под.). Къньо се вслуша в разговора и разбра, че скоро в града е имало обир на някакъв магазин за платове. Кл. Цачев, ГЗ, 135. Беше понеделник, а на бюрото му лежаха сводките за извършените престъпления през двата почивни дни. Както и очакваше, те не се различаваха особено от сводките през изтеклия месец — обири, обири, обири. С. Трайков, М, 40. Крадци влезли за обир в една къща. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 29. В гара Саранбей постоянно се извършвали кражби. В разстояние на няколко дни са извършени 7 обири. БД, 1909, бр. 31, 3.
2. Отнемане нещо (пари, скъпоценности и под.) от някого насила или със заплаха; грабеж, грабене. Отдавна беше познат на гяурите тоя удобен начин на обир: агата просва кърпата си, а презреният гяурин изсипва в нея каквото има в кесията си. Д. Талев, ПК, 133. Цял час продължи обирът. Месалът се препълни със скъпи гердани, нанизи, пръстени, жълтици и бешлици. К. Петканов, Х, 141. Ха в тази къща пропищели жени, ха в онзи двор припукал пищов — .. Започнало такова, дето се вика пладнешки обир: помаците извличали не само зърно, ами и черги,.., бакър. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 425. Можах да ви дам едно дълго описание за обирите, които са станале. По тая причина мнозина не смеят да пътуват занякъде, от страх да не бъдат убити или обрани. НБ, 1877, бр. 67, 262.
3. Присвояване на чужди пари или имот, неправомерно събиране на суми, обикн. като се злоупотребява с власт, обществено положение и под.; грабеж, ограбване. — Не е право, бег ефенди. Нищо не ти дължим — земята е на селото. Това е пладнешки обир. Д. Спространов, ОП, 21. И явните обири на владиката, под вид на всякакви измислени духовни даждия от християните, събирани от пашови заптиета, и неговите злодеяния, и те не са за изказване. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 583. В нашия град имаме няколко чорбаджие, които оголиха сичката кааза със своите грабежи и обири. С, 1872, бр. 31, 245. // Разг. Неоснователно вземане на много по-голяма сума при заплащане стойностите на нещо. В ресторанта беше жив обир. Надписали ни сметката, колкото могли.
4. Само ед. Рядко. Грабителство, обирничество, обирджийство. Сеч и обир се почнали по всичките линии на града, страх, трепет и второ пришествие настанало за българското население. З. Стоянов, ХБ, 371.
5. Остар. и диал. Плячка; грабеж. Условията на тоя сговор били тия: българете да ударят на Цариград по сухо, а сарацините да го заобиколят по море; като земат Цариград, двата народа да си разделят обира. Др. Цанков, КБИ, 51. От тоя град той изведе много роби и извлече много обир. Д. Войников, КБИ, 118. Подир малко отива против Владислава, разбива му войската и се връща на Цариград с голям обир, за да презимува (1017). М 1857, 106. Той [Димитър] ѝ главата отреза / и скъса гердан алтънен, / задигна скъпи премени, / със обир
назад излезе. Нар. пес., СбАД, 32-33. ● Нар.-поет. Обир обирам. Още по поле снег има / и по гората лист нема, / и айдуци са тръгнале. / Дребен ми обир обират: / на моми дребни дарове. Нар. пес., СбВСтТ, 50. Стоян ги вярно попита: / — Ой ми ва вази, дружина, / .. / що сте толкоз обосели, / хич ли обир не обрахте. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 116.
6. Диал. Събиране, сбор (Н. Геров III).