ОБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍРАМ¹, ‑аш, несв.; обера̀, ‑ѐш, мин. св. обра̀х, св., прех. 1. Късам наред всички плодове, листа или цветове на растение или на растения и ги прибирам на едно място; бера. — Хората всички се пръснали по къра, по нивите, вадят картофи, обират граха, копаят цвекло. А. Каменова, ХГ, 234. — Една вечер бях позакъснял из къра... по това време беше, обирахме царевиците. П. Михайлов, ПЗ, 163. — Там са нацъфтели много цветя. — Сичките ще оберем. Т. Влайков, Пр I, 273. Цъфнало бело кокиче / пред Стоянкини прозорци. / Сутрин го Стоянка полива — / вечер го Иван обира. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 358. Време е да оберем ябълката. // Късам наред всички плодове, листа или цветове на растенията от някаква площ и ги прибирам на едно място; бера. Той бе наредил за нас и колибата на лозето си, което,.., той не обираше, докато не падне сняг. М. Гръбчева, ВИН, 369.

2. Събирам изцяло много неща, разпръснати някъде, върху някаква площ и ги слагам на едно място. По-смели момчурлаци,.., прехвърлят се през плета в самото градинче и като обират там падналите ябълки, бързо избягват навън. Т. Влайков, Пр I, 17. Той [въдичарят] обикаля най-първо, намира подходящи вирове, хвърля там някаква примамка и после,.., почва от първия вир, след това към втория и по такъв начин просто обира рибата от вировете. Д. Калфов, КР, 11. Гелак мълчаливо обираше картите. Н. Антонов, ВОМ, 63. Опечалените посетители се извръщаха безучастно към старчето и гледаха уморено как след това то обираше догорелите остатъци на свещите и ги бръскаше долу. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 220. Циганки, циганчета от гроб на гроб ходят да обират угарки от вощеници. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 49. // Събирам от някаква повърхност нещо (прах, влага и др.) изцяло, обикн. с бърсане; избърсвам, обърсвам. Жена му обираше бърже сметта и праха по пода. Кр. Велков, СБ, 84. Музикантите, изложени на слънцето, обливат се с пот, обират го по челата си с пръсти и пак продължават да "свирят". Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 47. — Отсега нататък няма да говорим за политика — .. — Няма да говорим — съгласи се бързо старата и започна да обира трохите от масата. Д. Кисьов, Щ, 295. Васил, Димитър, Киро бърникат тук час по час и обират паяжините. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 85. Най-младо турче продума: / — Тодоро, млада робиньо, / защо назаде юставаш, / защо ми роса не обираш, / кончето да са не роси?" Нар. пес., СбВСтТ, 768.

3. Вземам последователно нещо на късове, на зърна и го изяждам. Рангел изпрегна кравите, сложи им сенце.. Те, изморени, със запотени гърбове, едва-едва обират сламките. Кр. Григоров, Н, 66. Гълъбиците и гургулиците ходеха и си повиваха снагата по конопищата, да обират незаровеното конопено семе. Ц. Гинчев, ГК, 370. // Събирам, вземам изцяло нещо за ядене, останало обикн. на дъното на съд или намиращо се най-отгоре, на повърхността, и го изяждам. — Пипнах го [фарингитът] по корабите — казваше той, докато обираше с лъжичката останалия по дъното на купичката сладолед. Г. Друмев, УКР, 36. — Едва ли ще ви доставя това удоволствие, вие да ми намерите кандидат; това съвсем не е ваша работа — обади се Бистра, като обираше разсеяно крема от тортата си. М. Грубешлиева, ПИУ, 35. Кучетата обрали кокалите. Н. Геров, РБЯ I, 297.

4. Прен. В съчет. със същ. като слава, овации, срам, негодувание и под. Получавам, понасям, обект съм на това, което е назовано от съществителното. — Нека отидат! Те са негови момчета. Той ги е събирал, учил.. Нека те обират славата. Д. Габе, МГ, 177. Той обираше поне половината от овациите, които се падаха на свързочната дружина. — Да живее малкият герой! — крещяха посрещачите. П. Вежинов, ЗЧР, 248. В стопанството само се сърдеха, все негодуваха,.., той бе обирал незаслужено техните негодувания. Ст. Даскалов, ЕС, 256. Търговията обирала най-голяма файда, когато има размърдване на хора от едно място на друго. Д. Яръмов, БП, 173.

5. Диал. Обхващам изцяло останалата площ при някакво действие (жътва, оран и др.); вземам. Постта я режеше най-малката сестра на Ненка, до нея бяха се наредили младите, а края обираше най-старата — Радка. Ил. Волен, МДС, 45. Бачо постта [на нивата] реже, / буля среда бие, / майка ѝ [на момата] край обира. Нар. пес., СбВСт, 423. Недей гледа, байне, мома на хорото, / .. / Я най гледай, байне, мома на нивата: / дали чакъл кара или край обира. Нар. пес., СбГЯ, 224.

6. Диал. Вземам, купувам всичко, което е останало; изкупувам. (Н. Геров, РБЯ). обирам се, обера се страд. Зелевите шушулки се обират щом узреят, като не се допуска да се разпукат. Бтн V и VI кл (превод), 100. Неговите лозя са са обирале със зурли, с тъпани и с голямо веселие. П. Хитов, МП, 3. Звеноводът следи стегнато ли са свързани сноповете, добри ли са кръстците, обира ли се класът. Ил. Волен, МДС, 238-239. — Трябва да предприемем нещо — .. Първо — да се търси пробойната.. Второ — да се обира водата. Н. Антонов, ВОМ, 67.

ОБЍРАМ СЕ несв.; обера̀ се св., непрех. 1. Разг. Оставам без пари, изхарчвам всичко, което имам. Едвам да събере няколко гроша, за да си накупи каквато стока му трябва за в дюгеня, ето ти, че му се изпречва някой личен търговец, комуто, за да се покаже добър платец,.., земаше, та са обираше до парица и са отплащаше. Ил. Блъсков, ПБ II, 77. Обрах се до стотинка.

2. Обикн. несв., пов. Разг. Махам се отнякъде. — Да се обираш! Ще ти дам едни братушки, като дода там! Й. Йовков, Разк. I, 167. Момче на неговия ръст да му се опъне, това той не допускаше. — Я се обирай оттука, плюнко! — изстъпи се, готов на всичко. Б. Болгар, Б, 233. — Вън, шарлатанино,.. Обирай се оттук! ВП, 1888, кн. 20, 36.

3. Остар. и диал. Събирам се. Асфалтаджиите се оправдаваха с лошото време и се обираха в стаичката си на покер и само комай телефоните в кабинета на Папазов работеха като света. Ал. Томов, П, 8. "По слухове, и на Рейн се обирали хиляди миряни, за да накарат града Вормес да предаде духовенството и евреите". Д. Писарев, ПУЖ (превод), 59.

◊ Един бие тъпана, друг обира парсата. Разг. Употребява се, когато някой, без да се е трудил, получи нещо, ползва се от някаква облага, придобита с труд от другиго. — Не знам... немци ли бяха, шваби ли бяха тия приятели, ама добре разполагаха. Сиромаси руси биха тъпана, ама тия обират парсата. По-хитри са синковците. Н. Попфилипов, РЛ, 37. — Ти, наместо да вардиш нас, земеделците, плачеш повече за комунистите.. Ние бием тъпана, други обират парсата. В. Нешков, Н, 32. Обирам / обера каймака от (на) нещо. Разг. Вземам най-хубавата част от нещо, печалбите от нещо. — Добрин ще остане тоя път на заден план, стига е обирал все той каймака! Нека веднъж и аз без него да кусна от хубавото! Ст. Даскалов, ЕС, 253. Изкара [Кривицата] записа, осъди ме и лапна имотеца ми и надеждата ми. Започна той да обира каймака от моторната мелница и да трупа имот. А. Каралийчев, НЗ, 57-58. Обирам / обера калая. Разг. Бивам смъмрен строго, скарват ми се, обикн. неоснователно и за чужда вина, простъпка. — Ротният командир не е доволен от вас .. И все аз обирам калая. Л. Стоянов, Х, 19. На съвещанието все пак трябва да отида.., шефът с нищо не е заслужил да обира калая сам. К. Грозев, СбХС, 210-211. Обирам / обера лаврите. Книж. Постигам най-голям успех, спечелвам най-голяма слава (обикн. при някакво състезание, съревнование). Стиховете бяха изпратени с ръкопляскания.. — Ето, че и вие, генерале, обирате лаврите на втория вид слава — ухили се Манаки. Ст. Дичев, ЗС I, 298. Обирам / обера парсата. Разг. 1. Възползувам се от облагите на някаква работа, за която не съм се трудил или не съм дал нищо. — Е, яд те е и тебе, ама ще ти мине! Да не си се писал бюрокрация. Сега друг ще обере парсата! .. А бе, та нямаше ли други да изпишат във вестника,..., ами Гана! Ст. Даскалов, СЛ, 326. Обаче и без това хитрият кръчмар се досетил каква е работата, та сам бързаше да изпревари и обере парсата. РН, 1910, кн. 8-9, 217. 2. Понасям някаква неприятност, изпащам си заради някой друг. Обирам / обера пешкира. Разг. Изтърпявам, понасям лошите последствия от нещо, извършено от другиго; бивам смъмрен, нахокан строго за чужда вина, простъпка. — Отговорници много, а комбайна строшен, накрая пак аз ще обирам пешкира, щото спите. П. Ангелов, Ж, 87. Обирам / обера точките; обирам / обера всички точки. Жарг. Получавам признание, постигам успех. — Ще ви спомена само една част от спортните дисциплини, в които членове от нашата фамилия са безспорни шампиони и обират всичките точки. Тонич, КСШ, 18. Обирам си / обера си парцалите (дрипите, крушите, дърмите, партакешите, партакеша, партушините, партушинките, такъмите, чуковете, чукалата). Обикн. пов. Разг. Пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място; отивам си. Оня чифликчия [Гълъба], като ме видя, побесня: — Обирай си парцалите! Не искам да се мяркаш пред очите ми. А. Каралийчев, НЗ, 26. Обирам си / обера си крушите. Обикн. пов. Разг. Пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място; отивам си. — Слушайте... Ако ще орете — карайте, ако не — обирайте си крушите, пък аз ще остана сам да изора. Н. Хайтов, С, 75. — Ти, бай Тошо, добре ще направиш да си обираш крушите оттука. И плуговете си дигай. Нивата е наша и ний ще орем. Й. Йовков, ЧКГ, 127. — Я махвай се оттук, безобразнико недни,.., обирай си крушите оттук, додето не е поиграл дървен господ. ВП, 1888, кн. 20, 36. — Как с насилие бе, момче?! Внимавай какво хортуваш! .. Ама че работа, а-а! Я си обирай партакеша оттук! Хр. Радевски, Избр. пр III, 60. Неканен гост — готово магаре. Да си обирам партушинките докле е време, че лошото Господ не търпи. Д. Рачев, СС, 68. — Стига, Станкуле! Стига си се мъчил да заблуждаваш народа с разни лъжи, ами си обирай дърмите! Ст. Марков, ДБ, 292.

ОБЍРАМ², ‑аш, несв.; обера̀, ‑ѐш, мин. св. обра̀х, св., прех. 1. Извършвам кражба, обир на някого или на нещо, ограбвам някого или нещо; окрадвам. — Ти къде се намираш бре, а, къде? Турил ли си нещо в тоз двор, че сега си дошъл да го обираш, разбойнико, хайдутино, мискинино! Ст. Марков, ДБ, 385. Те в същото време обираха кабинета на Ладжовича, като го бяха заключили предпазливо в спалнята му. Ив. Ва‑

зов, Съч. ХХV, 126. — Той [Васил], тъй да се каже, се е самообрал. Като онез чиновници, дето сами обират касите си и после викат: обраха ме. Й. Йовков, АМГ, 73. Когато дохаждал по-богат гост и се напивал, след като задрямвал на пейката, Гърбуна го обирал като същински разбойник. Д. Немиров, Д № 9, 94. ^● Нар.-поет. Обир обирам. Още по поле снег има / и по гората лист нема, / и айдуци са тръгнале. / Дребен ми обир обират: / на моми дребни дарове. Нар. пес., СбВСтТ, 50. Млади пандурчета,/ .., / надалек са канат, / .., / в село Севлийово, / йо марио, обир да обират, / .., / на моми дарове. Нар. пес., СбНУ ХХV, 9. // Открадвам много неща или всичко; вдигам, задигам, вземам. В селската гора се криеха петима, а други трима обикаляха из лъката и обираха хляба на жътварите. К. Петканов, МЗК, 226. Обираха [тузлучаните] дрехите на хората по нивите, вземаха им цървулите, навущата, хляба, емежите, капистрите, насилваха момичета. Ц. Гинчев, ГК, 351. — През нощта вкъщи се вмъкнаха разбойници и почнаха да обират всичко. Заинатих се и не мръднах от мястото си. Елин Пелин, ПР, 151. — Олеле! Дрехите ми отидоха! — удари се с двете ръце по бедрата кака Тодорица.. — Единият ме залъгва с камъчета, а другият обира прането! А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1751, 4.

2. Отнемам нещо (пари, скъпоценности и под.) от някого насила или със заплаха; ограбвам. Той му каза, че го срещнали разбойници и го обрали. Й. Йовков, ВАХ, 29. Той е научил, че много дезертьори се крият из горите, нападат пътници и каруци и ги обират. Л. Стоянов, Х, 129. Има пътища, които са опасни, защото разбойници чакат там да обират пътниците. ИЗ 1874-1881, 1882, 54. По пътищата и селата е пълно със злодейци, убиват, обират. АНГ I, 87.

3. Неоснователно или незаконно вземам много пари, поставям висока цена за нещо, срещу нещо; ограбвам. — Ако съм лош кундураджия, който е дошел не да продава истинска стока, а да мами хората със своите боклуци и да им обира парите, дигни ръка, паша ефенди, и ме посечи! Д. Немиров, Б, 82. — Туй воденичарите са станали едни дяволи! — закани се младата жена. — Обират те посред бял ден. Г. Караславов, ОХ II, 449. Папазов ядосано тупна пачката пари върху масата. — Разбойници, Анни! Като видят, че човек е в нужда, просто го обират! Продали го [часовника] уж за хиляда и осемстотин. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Лечителите, които ползуват болните, без да ги видят и без да ги познават и изследоват, са дължни да са считат за невежествени лъжци и шарлатане, които обират хората, без да им помогнат. Знан., 1875, бр. 18, 281.

4. Присвоявам от полагащото се възнаграждение, от парите или имота на някого, като се възползвам от властта си или социалното си положение и под.; ограбвам. Накупил беше [Стефан Ловчелията] машини и воденици, търгуваше, богатееше, обираше сиромашта. Ил. Волен, МДС, 27. Те отидоха да подкрепят неговите противници, да подкрепят ония, що ги потискат и обират. Т. Влайков, Съч. III, 305. ‑Те [богатите] не печелят, а обират кого де свърнат, държавата обират. Й. Йовков, ЧКГ, 44. По-напред дължността за наместниците или на управителите била без заплата, но затуй те сами възнаграждавали себе си, като обирали жителите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 265. обирам се, обера се страд. В това време, когато се убиваха по пътищата честните търговци и се обираха,.., Геранският бей Рашид бей,.., държеше селото Геран край реката Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 15-16. — Нашите снощи са минали към Чорлу. За царската хазна ще чакат.. — Царска хазна лесно не се обира! К. Петканов, Х, 194-195.