ОБИРАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИРА̀Ч м. Остар. Обирник, обирджия. И не само парите, но всичко що имаше ценно въз нас, часовници, пръстене, мина в късо време в ръцете на обирачите. К. Величков, ПССъч. I, 43. — Не щеш ли, обирачи влизат след моето отхождане и го обират до пушка, да, до пушка. Ив. Вазов, Съч. VI, 53. Говореше се за кризата, за тежкото положение на бедните и средни селяни и за решителната борба, която трябва да се поведе срещу обирачите и спекулантите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 210. Видяше ся, че тука някой тарашува.. "Това ще е обирач у стаята ми", каже учителят. Й. Груев, КН 4 (превод), 23.