ОБИРАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИРА̀ЧКА¹ ж. Остар. Жена обирач; обирница, обирджийка.

ОБИРА̀ЧКА² ж. Диал. Инструмент, сечиво с две дръжки, с което се издялват дървени обръчи, спици за колела на каруца, волска кола и под.; косица, рукан.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.