ОБИРДЖИЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИРДЖИЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Простонар. Обирничество, обирджийство. — Касите, това е чист обирджилък! Пари в тях внасят българските селяни, а заеми с малки лихви кои получават? Само бейовете! Ст. Дичев, ЗС I, 392. Жените си приказваха,.. Но най-много те приказваха за обирджилъците на общинарите. Г. Караславов, ОХ II, 29.