ОБИРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЍРНИК, мн. ‑ци, м. 1. Човек, който извършва обири, грабежи; обирджия. Индже сам гонеше сега кърджалиите, требеше хайдутите и обирниците по пътищата. Й. Йовков, СЛ, 142. Скалистият склон на бърдото,.., беше обраснало с буйна дъбова и габърова гора и представляваше нощно време сигурно скривалище за разбойници и обирници. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 76-77. Пеещият, възвишен поет просто си вървеше по улиците на света, отнякъде налетяха обирници, затиснаха му устата и го оставиха гол. В. Мутафчиева, КВ, 343. // Рядко. Човек, който извършва кражба; крадец, обирджия. През нощта дохаждат в черковата обирници. СбНУ ХХV, 25.

2. Човек, който присвоява, ограбва чужд имот или труд; грабител, обирджия. — Хлябът се продава двойно, а нашето жито си върви както през мирно време — рече Кидерев. — Разбойническа власт.. — Разбойници! — викаше Киро. — Обирници! Г. Караславов, ОХ I, 303-304. Децата зъзнеха, облечени в дрипи, хлябът не стигаше. А народните обирници имаха всичко. А. Каралийчев, НЧ, 31. Знае ли той какво му готвят ония там, големите разбойници? За тях той беше хайта, обирник на чуждо добро, враг на царщината, която те смятаха за своя и затова я бранеха с всички сили и средства. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 211. Недоволството от военно-феодалната турска управия и от българските чорбаджии-обирници растеше в широките слоеве на трудовото население от градовете и селата. С, 1954, кн. 3, 118. // Човек, който е нечестен при плащане, който иска неоснователно висока цена за нещо и под.; обирджия. — Иска ми петстотин лева назаем. — Не давай! Жив обирник е! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 140.

— Друга (остар. и диал.) форма: обѐрник.