ОБИСК —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БИСК, мн. ‑и, м. Претърсване на жилище, на работно място или на човек от органи на властта за откриване на нещо укрито или уличаващо в престъпление. Тоя път той искаше да изненада злосторниците с бързи и решителни мерки:.., да направи обиск в къщите им и, намери ли се или не венецът, да ги изпрати в града. Й. Йовков, Ж 1945, 232. По една честита случайност, готвеният обиск бива предугаден и полицията намира само голите стени на работилницата. П. К. Яворов, Съч. II, 203. Ние всички бяхме настръхнали — в страната се вършеха непрекъснати обиски и арести и никой не знаеше какво става с арестуваните. К. Константинов, СбЦГМГ, 374. Кога прави дознание, полицията събира всичките потребни ней сведения чрез .. устни разпитвания и негласно нагледвание, без да прави нито обдири (обиск), нито пък изземвания (..) в къщите. ВП, 89.

— Рус. обыск.