ОБИТА̀ТЕЛ

ОБИТА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Лице, което обитава, живее в жилище, сграда, помещение и под. Доктор Догански запозна госта си и със своето жилище и с другите му обитатели. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 137. Стаята, в която бяха натъпкани досегашните обитатели на апартамента, беше почти празна. Новият обитател бе измъкнал всичко от нея, за да мебелира по-солидно своето жилище. Д. Жотев, ПМИ, 131. Къщата беше еднокатна, наскоро строена,.., и нейният външен вид показваше, че обитателите ѝ са отишли на курорт. Ем. Станев, ИК I и II, 140. Тук-там се срещаха къщици, прилични на колиби, с обитатели сетни сиромаси. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 568. // Разш. Книж. Лице, което често посещава някакво място (заведение, клуб, театър и под.); посетител. Съюзниците му бяха: Мирончо, Иван Бухалът, вечен обитател на кафенето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 38. "Гражданският клуб",.., свърталище на всички тузове,.., тази вечер бе моментално изпразнен от своите обитатели, които веднага напуснаха заведението, научавайки за резултатите от изборите. К. Странджев, ЖБ, 125.

2. Остар. Жител (в 1 знач.). Един юлски ден бе притиснал с нетърпима горещина обитателите на българската столица. М. Георгиев, Избр. разк., 206. Радомир имаше физиономия на турски градец, сега си е чисто български и само един полуразрушен мечет свидетелствува за прежните му обитатели и владетели. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 146. Обитателите на собствена Гърция,.., били горди поради своето славно минало, поради многостранното развитие на своята образованост. Н. Михайловски, РВИ (превод), 336. Тук [в Индустан] природата сякаш че казва на обитателите си: яжте, пийте и спете, за вас аз сама ща ся трудя. Лет., 1871, 109.

3. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Диво животно, птица, насекомо и под., обитаващо някакво място, местност. Шумът на листата, прелитането на нощните птици, крясъкът на горските обитатели, собственото дишане предизвикваха чувство на боязън и караха да настръхват косите. К. Ламбрев, СП, 21. На залез слънце идвах тук, притайвах се в брега срещу язовината и чаках появяването на някой от нейните обитатели. Ем. Станев, ЯГ, 83. Дочува се само още бухалът, тоя вечен самотник и нощен обитател на канарите. БР, 1930-1931, кн. 3, 107. В тях [варовитите пластове] на много места се намират вкаменелости от някогашни морски обитатели — главно миди и охлюви. Геол. IХ кл, 69. // Разш. Растение, което вирее на някакво място, в определена местност. В Добруджа се срещат както степни растения, така и горски обитатели, а наред с тях и южни видове, проникнали по морското крайбрежие. Пр, 1952, кн. 5, 79. Водораслите са обитатели на водите. Те населяват както пресните води — блата, реки, езера, така и моретата и океаните. Бнт V и VI кл (превод), 164.

Списък на думите по буква