ОБИЧАЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБИЧА̀ЕН, ‑а̀йна, ‑а̀йно, мн. ‑а̀йни, прил. 1. Който обикновено, най-често е присъщ, характерен за някого или нещо, който почти постоянно, редовно характеризира някого или нещо. Лицето на полицая доби обичайната си сухота и студенина. Д. Ангелов, ЖС, 286. Бахчевански доизпи на един дъх чашата си и отново се върна към своя обичаен тон. Ем. Манов, БГ, 290. Той вървеше полека, с обичайната си тежка стъпка, и всичко пред него се огъваше, правеше му почтително път. А. Гуляшки, СВ, 174. Животните пристъпваха с обичайния си ход, пъхтяха топло и преживяха. Д. Фучеджиев, Р, 147. Горският дом отново потъна в обичайната си тишина. Ем. Станев, ПЕГ, 79.
2. Който е утвърден, установен в някаква среда или при дадени обстоятелства, който е почти постоянен, редовен за някаква среда или при някакви обстоятелства. Той дори не се ръкува с мене, а само бутна ръката си в моята и пак я отдръпна без обичайното ръкостискане. М. Марчевски, ТС, 32. Като най-стар приятел на семейството, настаняваха го да седне на централно място и пръв му даваха думата, за да вдигне обичайната наздравица. А. Гуляшки, ДМС, 73. За Иванка някога Васил беше обикновен батьо, когото тя виждаше два-три пъти в годината при обичайни гостувания. Х. Русев, ПС, 11. С глас, който наподобяваше скърцане на вятърна мелница, председателят зададе обичайните въпроси. Д. Димов, ОД, 121.
3. Който е свързан с нечий навик, обичай, привичка; привичен. И сега Боцмана беше облечен в обичайната си фланелка на сини и бели ивици и в тъмносин шевиотен панталон. П. Льочев, ПБП, 12-13. Той носи на главата си обичайния островърх калпак, каквито носят повечето мъже във Ведрово. А. Гуляшки, МТС, 222. Още същата вечер намерих брата на лекарката на обичайното място, сиреч в кръчмата. Б. Райнов, ТП, 229. Поразкрачи се [Евгени] и с бърз удар разпери ръце — изходно положение за обичайната му утринна гимнастика. Д. Ангелов, ЖС, 8.
4. Който е свързан с народен обичай, традиция. Много често неравноделният такт 5/8 се среща и в нехороводни битови, обредни, обичайни и други песни. Пеене VII кл, 12. Спирайки се на съдържанието на празнично-обичайните песни, Веркович е поразен от "държавния ред и взаимните отношения на оня народ". СбНУ LХII, 26.
◊ Обичайно право. Юрид. Съвкупност от обичаи, които държавата признава за правни норми. Обичайното право (неписаното),.. — не е могло да остане неповлияно, не е могло да запази своята първоначална национална чистота. СбНУ IV, 157. За да се осигури работна ръка, да се укрепи господството на болярите и хана и да се утвърди частната собственост върху земята, хан Крум издал първите закони. Те заменили старото обичайно право. Ист. VII кл, 17.