ОБИЧА̀ЙНО

ОБИЧА̀ЙНО нареч. 1. Нареч. от обичаен; обикновено, най-често. Много пъти е идвал у нас и е беседвал върху различни неща и предмети, главно от науката, както това обичайно ставаше. Сл. Боянов, СК, 285. Той беше много млад за поста, отреждан обичайно на мъже над шестдесетте. Д. Добревски, БИ, 73. Народът обичайно мисли, че сякоя болест произхожда от настинка. Кр. Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 304. Ми знаем, че обичайно поетите измислюват нарочно такива драматически обстоятелства,.., само за полза на поетическите сочинения. Г. Кръстевич, ИБ, 406.

2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) За означаване, че някъде, в някаква среда, общество, нещо е установено, прието като обичай, традиция; обичай е. Обедът "вървеше", както е обичайно в такива тържествени случаи, при едно добро настроение. А. Гуляшки, ДМС, 100. Над леглото, по протежение на цялата стена, се простирал, както е обичайно, небесносин копринен ковьор. С. Таджер, ПНМ, 100. — Измъкнах го [пръстена] от пръста на графинята в последнята нощ,.. — Ще кажа, че и ти си ѝ дал друг някой по-скъп и елмазен, както е обичайно. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 72. б) Обикн. при лич. местоим. в дат. За означаване, че за някого нещо е обичай, привичка, навик; обичай ми е. Симеон се появи на входа и както му беше обичайно — позабави се няколко мигновения на прага. А. Гуляшки, ЗВ, 426.

Списък на думите по буква