ОБЍЧАНЕ

ОБЍЧАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обичам и от обичам се. Изобщо, най-ужасно нещо е самолъжата. А в обичането на жената няма самолъжа. Или можеш, или не можеш! Р. Ралин, ДВШ, 54. С друга похта дойде той насам: / "Да се видиме, вика, със чичови, / с твоя, тате, късовския род..." / Пак остава едното обичане / между хората в тоя живот. Н. Марангозов, НПС, 121. За обичане, за смиляване ли са по-многото от днешните младежи, които след кат изкарале, .., едно средно училище, мислят се за бозна какви достойни за големи работи. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 15. Раздразнен от ненаситното искане придобивка, заслепен от още по-ненаситното обичане власт, той [човекът] са отрича от свестността на човещината. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 9-10.

Списък на думите по буква