ОБИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀БИЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който буди симпатия, обич, обикн. с приятния си външен вид, с добрия си и весел характер; обичлив. Председателят е млад мъж, чер, обичен, с хубава усмивка, къдрокос. Ил. Волен, МДС, 233. Лалка беше твърде обична, кротка и добросърдечна. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 99. Обични са тия добри наши стари хора! Аз ги обичам особено много, може би защото ми напомнят със своите елеци, пояси, потури и цървули баща ми, чичо ми и хиляди още чичовци. П. Велков, СДН, 261. Трудно намираш момиче по-разумно, по-кротко и по-обично от малката София. Р. Блъсков, ТПД (превод), 10. — Азе ще, мамо, да зема / Радка, клетото сираче, / .., / сирота и сиромашка, / сиромашка Рада, обична." Нар. пес., СбВСтТ, 970. // Който е присъщ на добър и благ човек; обичлив. — О, мило чедо, .. Не му се сърди. Прави се на лош, но е много добър, а пък сърцето му е като черквичка, толкова милостиво и обично. К. Петканов, ЗлЗ, 23. Без едно постоянно тъжно положение, както беше моето, можех ли да имам толкоз бодрост, за да се възпротивя на успехите на една любов, на която бях толкоз изложен и която ми беше толкоз мъчно да удържа в границите на почетта при едно младо момиче с един характер толкоз обичен, толкоз весел? Др. Цанков, ТМ (превод), 72.
2. Диал. Който е предназначен да предизвиква, разпалва любов у някого. Циганче са
чуди и мае / как Пенка да си земе, / че тръгна, та си отиде у катуна, / че напраи билки обични / и си зе чаша у ръка, / и си на Пенкини порти отива. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 124.
ОБЍЧЕН1, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е обичан, любим. Замина Нешко на война, изгуби се, изгуби се и тя. Не можа да прежали обичния си син. Ст. Марков, ДБ, 201. Царят рекъл: — Ти си моя обична невяста и ние не ще се разделим никога. Ас. Разцветников, Сн (превод), 53. И вечер, когато слънцето захождало .., [Магдалина] прибирала обичното си стадо. Елин Пелин, Съч. I, 105. Колко им желаях да имат някой учител толкова обичен, колкото аз бях за тях! Др. Цанков, ТМ (превод), 18. // Който е на обичан, любим човек. Той не можеше да откъсне очи от тая малка чевръста ръка, от тънките и извити пръсти, от милото и обично лице, което виждаше и насън. Д. Спространов, ОП, 282-283. Любимият й син беше поел тежък път .. Да крие вдън-земя неспокойната си млада глава, да не видят нито тя, нито Цанка хубавата му мъжка усмивка, обичния му поглед, който потъва в сърцето ти. З. Сребров, Избр. разк., 31. Видях те пак пред мене жива, / видях ти обичния лик. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 142.
2. Който изразява, показва обич, любов; обичлив. Нe изтърпя Никола, а се изстъпи сред нивата и се провикна .. Чу го Пенка отдалече и му прати закачлива и обична песен. Елин Пелин, Съч. I, 162.
3. Който е харесван, предпочитан, който е по нечий вкус. Свободен съм уж, а ето че всъщност немам нито нужното време, нито нужното разположение, свободно да се посветя на обичната си работа. Т. Влайков, Съч. III, 47. Но идва умората, старостта. Артистът играе на своя юбилей най-обичната си роля — Юлий Цезар в едноименната пиеса на Шекспир. ВН, 1959, бр. 2544, 4. Сърбаме чудесно сготвен фасул и леща с чеснов лук, най-обичното ядене на Регина и папа. С. Таджер, ПМ, 95. Най-обичната за него храна бе, кога баба му Минка, .., след като издоеше кравата, подвареше преснак и му го донесеше топъл-топъл. Ил. Блъсков, 49.
ОБЍЧЕН2, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. Книж. Обичаен, обикновен. Те [зрителите] състояха преимуществено от средня ръка хора, от дребни чиновници, .., от ученици на галерията, пуснати с обичната отстъпка. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 89. Ахмед-ага, подир като отдадох обичното поздравление, .., ме покани да седна на един празен стол до вратата. К. Величков, ПССъч. I, 28. Уверих са твърде скоро, че тълпите от косачи, .., не бяха променили обичното си облекло .. и земледелческите си сечива, откакто са биле още във времето на славните им царие в Търново. Лет., 1876, 121. Когато изчерпах всички възможни наслади от своето чирашко въображение, аз седнах пак на обичното си място: на прага. Ст. Чилингиров, ХНН, 154-155.