ОБИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИЧКА̀ ж. Умал. от обица, обечка. Тя беше височко слаболико момиче, с обички от жълти парици. Х. Русев, ПЗ, 132. Кума Лиса не знаела, че кучето я варди отвън и взела да пита .. — Ами вие, ушички, как викахте? — И ние тъй викахме: "Беж, Лиске, да бягаме!" — Мили какини ушички, кака ще им купи обички! Ран Босилек, ВП, 28.

◊ Имам <си> <като> обичка <на ухото>; ще (да) ми е обичка <на ухото>. Разг. Взел съм си (ще си взема) поука от някаква преживяна неприятност или грешка и вече внимавам (ще внимавам) тя да не се повтори. Кула се разврещя: — А теб какво те чака? Бесилка! .. Саминка ще насапунисам това въже, обичка да ти е! Ив. Хаджимарчев, ОК, 235.