ОБИЧЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБИЧЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който буди симпатия, обич обикн. с приятния си външен вид, с добрия си и ведър характер; о̀бичен. Край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена Пенка — селско дете обичливо. Елин Пелин, Съч. I, 163. Дядо Христо беше в пълната смисъл на думата обичлив старец. По цели часове прекарвахме заедно в дълги разговори. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 562. Чернев намираше начин да му отвърне, той беше незлоблив човек и обичаше шегата, имаше леко сърце, отворено за всички, беше дружелюбен и обичлив човек и печелеше приятели от пръв разговор. Ст. Поптонев, ОБЛ, 121. Една грозна жена познава, че тя не може да бъде обичлива по причина на лицето си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 420. // Който е присъщ на добър и благ човек; о̀бичен. Сега Йовка се зае с немощния Илчо с всичката нежност, която пребликваше от нейното обичливо сърце. Д. Талев, СК, 12. Произхождението и обичливият му характер правеха да му се прощават от съгражданите му тия невинни слабости. Ив. Вазов, Съч. Х, 177. Трета година работи Харалан с него [с директора] .. не веднъж се е случвало да види как в строгия наглед човек трепка обичливо и топло сърце! А. Гуляшки, СВ, 161-162. Похвалата е едно от големите премеждеа на отхраната [на децата]: ..; те стават пустославни, мъчни да живеят ..: това прави един малко обичлив нрав. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 14.
2. Който изразява приветливост и добрина и буди симпатия, обич; о̀бичен. Дъбакът беше русолик левент, с обичливо лице, на което придаваха особена хубост големите му сини очи. Елин Пелин, Съч. I, 167. В близост до дома ми тогава, .., живееше 16-17 годишно умствено недоразвито момиче .. Винаги, когато го срещах, то ме придружаваше до ъгъла на бившия бул. "Фердинанд" и с обичливата си усмивка ми засвидетелствуваше симпатията си. Ст. Грудев, АБ, 160.
3. Рядко. Който изразява, показва обич, любов; обѝчен. Тя се ослуша в шума отвън .. И както гледаше Момчила с изпитателния си и обичлив поглед, силно го прегърна. Ст. Загорчинов, ДП, 473. Алтъна млъкна, .., погледна с ласкави благодарни очи юнака, който се бе изправил под иконата и я галеше с обичлив взор — и продължи. Г. Манов, КД, 56. Един твой обичлив поглед, една твоя сладка дума ще укротят болежките й [на жената]. П. Р. Славейков, ПВЖ, 96.
4. Остар. Който е обичан, любим; обѝчен. Деборах, неговата [на Милтон] най-обичлива дъщеря, живееше тогава йоще в дома на тъкача Спидфиелд, който я беше зел за жена. Ламартин, Ч, 1875, бр. 12, 545. Тази страна [Георгия] е обичлива от природата; тук — климат хубав и приятен, изрядно вино. С. Бобчев, ПОС (превод), 214.
5. Остар. Който е харесван, предпочитан, който е по нечий вкус; обѝчен. В България рядко е предел да нямат лозя българи. То е най-обичливо тям занимание. Г. С. Раковски, П, 71. Най-обичливото ястие на лисицата са кокошките, гроздието и меда. Т. Икономов, ЧПГ, 19. След молитвата обичливото му [на Св. Димитрий] занятие било да ся разговаря със сякого все за спасението на душата. Д. Душанов, ИПЧ, 225. Нашла обичливото място в книгата, пророчеството на господаря Иван. Хр. Ботьов, К (превод), 66.