ОБИЧЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИЧЛЍВО нареч. 1. С обич; обично. — Знам аз, ще те е срам да се покажеш пред хората с такава... — Тя преглътна, погледна го обичливо и топло му се усмихна. А. Гуляшки, СВ, 346. Той [вуйчо] е усмихнат, обичливо ме гледат очите му и обичливо се слага ръката му върху главата ми. Д. Немиров, КБМ, 21. След няколко недели Павлина отиде със съпруга си на неговата дръжава (чифлик). Живее и досега щастливо, обичливо. Ч, 1871, кн. 20, 625.