ОБИЧЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБИЧЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от обичлив. Понесъл мъжки обидата, поручикът прибра ръка и с предишната обичливост отвърна, че нищо не крои. Д. Вълев, З, 174. После той извади из джеба си една малка плочица от слонова кост, написа върху тая плочица с една златна игла, окачи плочицата на лъка и поднесе сичко това на княгинята с една обичливост, що възхити сичките присъствующи. Ив. Адженов, ВК (превод), 15.