ОБКИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБКЍТВАМ, ‑аш, несв.; обкѝтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Обкичвам. Раззелени се земята, треви избуяха, пъстри цветя обкитиха поля и градини, а слънцето обля всичко видимо с топлина и радост. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 19. Навсякъде обкитват косата с цветя, с всякакви пера. Ч, 1875, бр. 10, 445. Правителството во всичката тази работа показа такваз лоша обнаска, каквато само може да си помисли човек. То забрани на жителите на Загреб да обкитят къщята си и да правят осветления. Ч, 1875, бр. 2, 60. Взе ръката ми и с думи мъдри / тя ми бъдещето зареди, / че ще взема момък с черни къдри / и със хубави очи — звезди. / че ще има много, много злато — / та ще ме обкити с дарове. М. Петканова, МП, 28. обкитвам се, обкитя се страд. и възвр.

ОБКЍТВАМ СЕ несв.; обкѝтя се св., непрех. Остар. и диал. Обкичвам се.