ОБКО̀ВА

ОБКО̀ВА ж. 1. Метална, обикн. златна или сребърна украса, с която е обкован някакъв предмет; обковка. В душата на златарчето се появиха високите каменни мостове, .., близкият Лесновски манастир, за

който неговият покоен баща изработи златната обкова на едно евангелие. А. Каралийчев, ПГ, 107. Отличителните орнаменти в текста [на евангелието] и изящното изпълнение при сребърните позлатени обкови, представляващи разпятието и слизанието в ада, .., говорят за тънък художествен усет на майсторите. Р, 1927, бр. 240-241, 4. Конят влачеше изскубани житни стръкове,.. Над пиринчената обкова на седлото слънцето чупеше златисти отблясъци. Ем. Станев, ИК I и II, 160.

2. Разш. Покритие, обикн. метално, с което са обковани ръбовете, краищата или повърхността на нещо, за да се подсили здравината му; обковка, обшивка. Чуваше се как дъждът трака по желязната обкова на кабината. А. Гуляшки, МТС, 344. Сложи ги [парите] в едно малко сандъче с ламаринена обкова по краищата. Д. Ангелов, ЖС, 397. Какво плащаме ний когато купуваме една каляска? Веществото и фасона, сиреч дървото и желязната обкова. Ч, 1870, бр. 4, 106.

3. Метална част на прозорец, врата, мебел, спортно съоръжение и др., служеща за свързване, отваряне, заключване, задържане, усилване и под.; оковка, обковка. Сега ските са пластови (вкл. и детските), с по-добра спойка и с нов комплект обкови. ВН, 1964, бр. 3836, 3. На изложбата са показани също .., строителни и мебелни обкови, .., спортни и туристически принадлежности. РД, 1960, бр. 33, 2.

4. Обикн. мн. Остар. Окови, букаи. Старата Сива ся приближи до плета, като раздрънка железата и обковите си, и поиска да прескокне плета на ливадата, за да придружи дъщеря си. М. Балабанов, ДБ (превод), 46. Обр. Там, дето любопитството е затворено с ключа на невежеството, там книжевността е в обкови и вестникарството не намира своето поприще. ДЗ, 1867, бр. 2, 5.

ОБКОВА̀

ОБКОВА̀. Вж. обковавам.

Списък на думите по буква