ОБКОЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБКО̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; обколя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Обкръжавам, обграждам, заобикалям2; обикалям, обколисвам, обколявам. Тъй също вий не видите въздуха, който ви обколва, защото частиците му не са сгъстени йедни против други. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 226. Янкула го войска обколила, / кон до коня, како честа гора. Нар. пес., СбБрМ, 141. Дъжда пръсна бързо... / А върбата самодивска / от дъжда заклоня, / момците я обколиха; / туй беше пред пладня. Ц. Гинчев, ДТ, 72. // Обхождам, обикалям; обколявам. Чин саба (во темни зори) царо го обколил езерото, да видит, що има, що нема. СбНУ ХV, 84.
2. Обграждам, заграждам нещо с колове; обколявам (Н. Геров, РБЯ). обколвам се, обколя се страд.