ОБКРЪЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБКРЪЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обкръжа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. За войска и под. — намирам се или заемам позиция, придвижвам се, разполагам се от всички страни на неприятелска бойна част, обект или територия; обграждам, заобикалям2. След близо два часа път отрядът беше вече пред Плаковския манастир. Конните заптии и войници веднага плътно го обкръжиха. Г. Дръндаров, ВЗ, 57. Когато рано призори полицията обкръжила дома на Каравелов и запъхтеният турски пратеник,.., се втурнал в печатницата, той намерил там само голи стени. Ст. Дичев, ЗС II, 720. "При вида на толкова войска населението се рабяга в балкана, но турците ни обкръжиха". Н. Инджов, ПП, 133. Потери обкръжили от всички страни Асеновец, заловили мъжкото население и по-голямата част от него избесили. Н. Ферманджиев, РХ, 118. // Обикн. за множество хора, животни и под. — намирам се, заставам от всички страни на някого или нещо; заобикалям2, обграждам. Тя [баба] дреме. Но щом усетеше, че ние децата сме я обкръжили, купчината се размърдваше и ние зяпвахме в устата ѝ. Г. Белев, ПЕМ, 14. Сякаш беше разгласено с барабан, че си иде, пред кръчмата го обкръжи цяло сборище. Ст. Даскалов, СД, 222. След малко обаче, когато на егреците го [Джонко] обкръжиха бащините му овчари и техните едри като вълци рунтави псета, — на Джонка поотлекна и лека-полека се посъвзе. А. Страшимиров, ЕД, 69-70. Пингвините се отдалечавали от тях с голяма бързина, но косатките не изостанали и постепенно се доближили, като се опитвали да обкръжат плаващите птици. К, 1967, кн. 7, 7.
2. Намирам се, разположен съм около някого или нещо; обграждам, заобикалям2, опасвам. Ян Бибиян даде най-голяма скорост. Веднага усетиха, че напущат тънкия слой въздух, който обкръжаваше Луната и потънаха в етера. Елин Пелин ЯБЛ, 145. Бледа светлина огряваше двора, но дърветата бяха черни и черни сенки обкръжаваха стрехите и плетищата. Й. Йовков, ВАХ, 166. Тъй като електроните, които обкръжават атомната ядка, имат извънредно малка маса (..), масата на атомите е съсредоточена в атомната ядка. Хим. VII кл, 1950, 31.
3. Прен. Представлявам среда, условия, в които някой или нещо съществува, развива се, действа; заобикалям2. — Аз сравнявах света на Достоевски с човешкия свят, който ме обкръжаваше. Ив. Сарандев, ЕС, 38. Зоѝ пееше с дълбок, топъл глас,.. Нещо странно нахлуваше в хаета,.. Това не беше тъга, не беше томление,.. Беше лъх от детински нежна обич към всичко, което обкръжаваше живота тук. П. Константинов, ПИГ, 111. Ян Бибиян остана пак сам. Обкръжи го пак страшната тишина. Елин Пелин, ЯБ, 88.
4. Описвам кръг с нещо около някого или друго нещо; обграждам, заграждам2, заобикалям2, опасвам. Сетне той взе [Хефест, върху щита на Ахил], та направи хубаво лозе от злато, / .. / С тъмен го ров той обкръжи, па и с ограда оловна. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 42.
5. Прен. С предл. с и в съчет. със същ. грижи, внимание и под. Проявявам към някого (грижи, внимание и под.); обграждам, заобикалям2. Обкръжиха ги с най-голямо внимание и гостоприемство. Й. Йовков, Ж 1945, 110. Родният град посрещна Дона приветливо. Обкръжиха я с обич и радост и домашните ѝ. Д. Талев, И, 218. Слоши ли ми се пък нещо, нагази ли ме някаква болчица, мама ще ме обкръжи с трепер и сърдечна грижливост. Т. Влайков, Пр I, 59. Писахме писмо до войници от гранични поделения и им изпратихме колет. А когато някоя другарка от бригадата ни се разболее, ние я обкръжаваме с внимание и грижи. ЖД, 1967, кн. 11, 14. обкръжавам се, обкръжа
се страд. Човекът, работникът е най-ценният капитал в нашата страна и за него трябва да се полагат топли грижи, да се обкръжава с любов и внимание. РД, 1950, бр. 212, 3.
ОБКРЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; обкръжа̀ се св., непрех. С предл. с. Създавам си кръг от познати, близки или някаква социална среда, с която активно общувам; заобикалям се, обграждам се. — И накрая ще ти кажа, татко, че аз свято следвам твоя пример — да се обкръжавам с предани хора. А. Гуляшки, ЗВ, 420. Ала на поста оня се държи, / с посредственици що се обкръжи. / За неговия дребен монумент / бездарникът удобно е подноже. Ем. Попдимитров, СР, 69.