ОБКРЪЖАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБКРЪЖА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обкръжавам и от обкръжавам се; обграждане. Бригадата на Славчо Трънски предприе действия в друга посока, обърка намеренията на войската и избягна подготвеното ѝ обкръжаване и унищожаване. П. Илиев, ЛВ, 232. В 1777 г. обаче една петхилядна английска армия, изпратена за обкръжаване на американските войски, била пленена от войските на Вашингтон. Ист. VIII кл, 26.