ОБЛАГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛА̀ГА ж. 1. Благоприятна, изгодна за някого последица от нещо, най-често от заемано служебно или обществено положение; изгода, полза, печалба. България бе раздирана от крамолите на болярите, разделени на партии, от които всяка се домогваше да види на престола своя претендент, за да се докопа до облагите на властта. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 14. От време на време започнаха да го задяват и с разни молби — за застъпничество пред околийския началник,.., за облаги някакви, за служби. Г. Караславов, Избр. съч. II, 193. Хората, които някога се бяха борили за църква, за език, за просвета... дори тези, които бяха вдигнали оръжие, сега са се втурнали към печалби и политически облаги. В. Геновска, СГ, 271. Първи го напускат ония приближени, които преди са търсили от силата му всички свои лични и служебни облаги. В. Нешков, Н, 36.

2. Остар. Полза. Орачът и пастирът принасят голяма облага на хората; нъ не е по-малка облагата и от воденичара, който меле жито та прави брашно. Лет., 1873, 184. Пчелите принасят голяма облага чловеку, комуто дават мед и восък. Д. Мутев, ЕИ, 74. Облагата от горите е твърде голяма. Горите пущат дърва за горене. Ив. Богоров, СИНЕ, 45. Торът изкароват на нивите повечето зиме и го изтръсоват на купки. Тор на купки малко облага дава: трябова да се разоре със земята, па после да се сее. Д. Манчев, БЕ II, 88.

3. Диал. Нещо, което се прави, за да бъде някой измамен. Майка Иринка не пуща: / седи си, дъще Иринке, / това е връла измама, /

измама, дъще, облага. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 1899.