ОБЛАГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛА̀ГВАМ, ‑аш, несв. (рядко); обла̀гна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. 1. За болно място — под въздействието на някакъв лек се успокоявам и причинявам по-слаба физическа болка. След като изтече лошата кръв, зимат белтъка от едно яйце, смесват го със стипца и тази материя турят върху окото — да облагне. СбНУ VI, 100. "Викайте Стефана баятелка да побае със бело̀ перо,.., та са олекне да облагне като младо ягне на зелена трева!" СбНУ ХLI, 453. ^● Обр. Не беше шумно и весело, както други години на тоя празник,.. — но сърцето на Султана беше пълно, стихнали бяха и облагнали всичките ѝ рани и болки. Д. Талев, ПК, 823.

2. За лек, обикн. мехлем — правя болно място да се успокои, да се смекчи усещаната болка. Това [баяне] до ляк да доде, / да олекне, да облагне, / като майчино пресно млеко. Нар. пес., СбНУ ХI, 89.

ОБЛА̀ГВА МИ несв.; обла̀гне ми св., непрех. Диал. Става ми по-добре, по-леко, преставам да чувствувам силна болка; олеква ми, отпуска ме. Отишъл Загубен Сава у бабини си на гости. Баба му го нагостила лещена чорба. Много му се усладила, на стомаха му облагнало. Г. Краев, АЗ, 51.