ОБЛАГОДЕТЕЛСТВУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛАГОДЀТЕЛСТВУВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от облагодетелствувам и от облагодетелствувам се; облагодетелстване. От общинския фонд, който ни покровителствуваше, получих веднъж хонорар.. Криех своето облагодетелствуване, защото се досещах, че парите съществуват тъкмо за да не ги притежават всички еднакво. Ст. Сивриев, ЗСБ, 217-218. Такъв елемент [политически разум],.., съществува като следствие от напълно прогнилия механизъм на патриаршията, създадената безотговорност в нейните редове и жажда за лично облагодетелствуване, като главен стимул за нейните служители. Т. Жечев, БВ, 21.