ОБЛАГОРОДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЛАГОРОДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; облагородя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Въздействам върху някого (върху разума му, чувствата му и под.) и го правя нравствено и духовно по-възвишен, по-добър, по-благороден, по-изискан. С творбите си съм се стремял всякога да облагородявам хората, да им посоча хубавото, правдивото в живота. Сб??СЕП, 225. Красотата облагородява човека, пред красотата човек несъзнателно страда от всичко некрасиво, което е извършил или помислил. А. Наковски, МПП, 128-129. Зная, много мъка се е събрала в душата ти, но само мъката и страданията облагородяват разума човешки, избистрят за благочестие душата. М. Смилова, ДСВ, 94. Литературата от ранните детски и юношески дни не само облагородява духа, но закърмя една жива любознателност, която не пресъхва през целия живот. Е. Каранфилов, Б III, 254. Във възпитанието, поезията служи не по-малко,.., дава на младите ученици хубав язик, облагородява сърцето им. Ч, 1871, бр. 16, 482-483.
2. Прен. Правя нещо да придобие по-красив, по-изискан вид или по-добри качества, да придобие по-голяма естетическа или друга стойност. Белият исполински мрамор и бронзата облагородиха със статуи лицето на дворците, градините и площадите. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 148. Тогава Добри Чардаклиев беше весел и мечтаеше да си купи край София парче място, което да облагороди с овощни дръвчета. Д. Кисьов, Щ, 440. В народната песен не всякога тия неща са тъй кристализирани,.., и Гете като ги е възприел, пречистил и облагородил ги е вече со своя гений. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 43. Там (в Любословието), докато езиковите интереси бяха у него още слаби, Фотинов извиняваше своите заемания от черковнославянския език с желанието да облагородява езика, което е тъй-естествено и тъй хубаво отговаря на политическата му натура. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 703. — Ето защо облагородяват (култивират) тия места, и макар тий и да дават малко плод, обаче надали ще се намери земя, обработванието на която,.., да възнаграждава труда по-добре. ССГ (превод), 146. // Променям нещо, за да го направя по-малко неприемливо, неблагозвучно, неприятно. — Имам чест да ви представя господина Митрофаний Дакич, мировой судья в город Х. Дядо Иван, по едно вдъхновение, облагоро‑
ди пред ревизора името на Дакито. Ив. Вазов, Съч. VII, 27. — Който ма е направил поп, грех да му е на душата... Това изражение той казваше в друга форма; но аз го облагородих. З. Стоянов, ЗБВ I, 399.
3. Подобрявам сорта на растение (лоза, дръвче, роза и др.) чрез присаждане. Имало много диви круши и череши наоколо. И когато ходел сам, и когато ходел с учениците, спирал се от дърво на дърво и го облагородявал с присад от питомна овошка. Ст. Станчев, НР, 196. Преди години на "Дивия хълм" имаше много дивачки круши. Плодовете им бяха дребни, твърди и стипчиви на вкус. Облагородихме ги с калеми от хубави круши и по техните клони започнаха да се раждат хубави сочни плодове. Г. Ралчев, ДМЖ, 35-36. Тие [диваците] не са имале никаква изкуствена деятелност, не са знаеле нито да облагородат (..) местните растения, нито да насадат нови наместо отсечените. Знан., 1875, бр. 11, 165.
4. Остар. Подобрявам породата на животно чрез кръстосване с друга, по-продуктивна. Главната цел на нашия стопанин (тамазлъкчия) е най-вече тази, нашенските свойщини да изучи, да знае да ги цени, за да може същите от ден на ден се повече и повече да ги въздига, да отстранява напротив ония лошавини, които са съпикасват в добитъкът, та чрез това да облагороди стадото си. Лет., 1876, 49.
5. Правя обработваем (почва, място); култивирам.
6. Спец. Придавам на метал или сплав определени механични, физически и химически свойства. Те [редките елементи] облагородяват стоманата — повишават извънредно много ценните ѝ качества: твърдост, съпротивление, якост, устойчивост, трудно реагиране с химични елементи, еластичност. К, 1963, кн. 8, 13. облагородявам се, облагородя се страд. Има добри пиеси, които не могат да се представят, но има и лоши пиеси, които трябва да се представят на сцена, за да добият живот, да се облагородят и усъвършенствуват от актьора. К, 1926, бр. 73, 2.
ОБЛАГОРОДЯ̀ВАМ СЕ несв.; облагородя̀ се св., непрех. 1. Придобивам по-висши нравствени и духовни качества, ставам по-добър, по-благороден, по-изискан. Виктор Хюго ли беше или някой друг мъдрец, който беше казал, че човеческото общество тогава ще се облагороди, когато убие политиката. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 211. Ти, дядо попе и ти, учителю, които сте на село,.. Не е нужно, чини ми ся, да ти казвам, че ти не трябва да подариш на сиромаха селянин хляб и пари, не, нъ ти му подари душевен хляб, душевна храна, с която да му ся облагороди сръцето. Лет., 1871, 172. О! Какво едно най-голямо благодеяние за человека,..; ако от младост още ся научи да познава себе си,.. и ако му ся облагородят чувствата тъй, чтото да знае да става благополучен в състоянието си, даже и в нещастията. У, 1871, бр. 18, 285.
2. Прен. Придобивам по-добри качества, по-голяма естетическа или друга стойност. Хайдутинът, чието име се облагороди в нашите умове, като пръв изразител на българския въоръжен протест,.., е навсякъде идеализиран от Ботева. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 76. Сичките кумай человеци мислят и потвърждават, че секий язик само с изворни дела, списателства, както стихотворни така и просто природоговорни (прозаически) наистина ся обогатява, окрашава и облагородява. Х. Йоанович, Ц (превод), VII. Отец Неофит Рилский в своята Болгарска граматика казва, че да са облагороди българский язик, требувало да са приеме, кога иде дума за човек, реч нога, а за по-долни предмети — крак. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 10.
3. За почва, имот в резултат на обработване получавам по-добри качества, ставам плодороден. Както видиш, Наде, имотът се облагороди, както казват... и започна да дава добър приход. Ето, за две години аз съм вложил в банката шестотин хиляди лева. Д. Немиров, В, 87.
4. За растение- подобрявам сорта си след присаждане.
5. Остар. За животно — подобрявам породата си след кръстосване. Когато избират добитък от друга страна,.. да гледа повече по телосложение да прилича на това животно, с което мисли да го смеси; тогава само после изминувание на няколко години, родът ще са измени малко по малко и най-сетне трудолюбивият стопанин са вижда изведнаж обрадван, че сполучил вече целта си — стадото му са облагородило. Лет., 1876, 50.