ОБЛАДАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛАДА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обладавам и от обладавам се. Основната задача на Института по зоология при Българската академия на науките е да изучава всестранно фауната (..) на България, с цел да даде теоретични и общобиологични основи за научното обладаване на природните фаунистични ресурси на нашата страна. Пр, 1952, кн. 5, 102. За него — студента, който следваше в Чехия, сина на секретар-бирника — не беше мъчно да обладае дъщерята на общинския разсилен. Но това обладаване не дойде преднамерено. А. Гуляшки, Л, 40. Наистина, какво тегли тези хора нататък — не знам, но то не е само жажда по физическо обладаване, не е само изгладняване по плътта на жената. Г. Райчев, Избр. съч. I, 7.