ОБЛАДАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛАДА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. 1. Притежател. Взех аз тези два лева и да ме видеше някой в този момент, ще ме счете за обладател на два милиона. Ал. Константинов, Съч., 123. Хаджи Гъчо успя с ред смели и щастливи спекулации да дойде на прежното си положение и да се върне и засели в Карлово обладател на голямо богатство. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 32. Авторът на казаното слово твърде остро осъжда онези богаташи, обладатели на духовни съкровища, каквито са книгите, които завистливо ги пазят в своите съкровищници. Б. Ангелов, ЛС, 141. Като изпи и третото шишенце, Турнеля Вълю се почувствува обладател на една много важна новина. Той сметна, че тя трябва веднага да се разправи, за да се знае от мало и голямо в града. Ст. Чилингиров, ПЖ, 73. Уверяват даже, че принц Наполеон има такава амаллия, която предпазва обладателят ѝ от сяка една рана. Знан., 1875, бр. 6, 87.

2. Владетел. Европа ся избавила от тоя страшен обладател, 1815 л. Наполеона уловили английците. ВИ, 189. В Рим жените бяха благовъзпитани, свободолюбиви и добродетелни, заради туй римляните станаха обладатели на целий мир. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 24. Спартанските доряни гледали на себе си като на пълноправни граждани и обладатели на завоюваната от тях страна. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 144. В разговорите си отпосле Кортес нарочно начна да приказва, че е изпратен от великий обладател на изтока,

за да уничтожи сичките там угнетения и тиранства. П. Кисимов, ОА II (превод), 58.