ОБЛАЖА̀ВАМ

ОБЛАЖА̀ВАМ1, ‑аш, несв.; облажа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. (рядко), прех. 1. Облазявам. Когато съседките завистливо я облажаваха за хубавата и работна снаха, тя сурово стискаше уста и никой не можеше да разбере дали се гордее, или е недоволна. И. Петров, НЛ, 147. Облажавах го за свободата му, облажавах го за тихото щастие на домашните му. К. Величков, ПССъч. I, 110. Облажаваше ме Лаврентий — щял съм да стана живописец като баща си, всичко ми било под ръка. Ем. Станев, А, 41. Магарето облажавало коня, че го хранят изобилно, и го гледат, и го редят. П. Р. Славейков, Б (превод), 88. Аз неволно се замислих за тях [братчетата си] и ги облажих, задето те още не знаят много работи, които знаях аз, и от които животът почна да ми става страшен. Ст. Чилингиров, ХНН, 201.

2. Остар. Разглеждам нещо (обикн. минал период от време, събитие и под.) като блажѐно, честито, изпълнено или свързано с блаженство. Дните на детинството си ти често облажаваш с жалостна радост. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 116. Поетите облажават в песните си изчезналото вече щастие на заминалите времена. Ч, 1870, бр. 1, 13.

3. Остар. Правя някого блажѐн, честит, щастлив; ощастливявам. Ах, тоз лош часовник! Не ща ни да го гледам, че когато моя Олаф с присъствието и любовния поглед най-много ма облажава, толкоз скоро върви. Ил. Цанков, БГ (превод), 36. В сърцето му се вмъкнала сладката надежда, че може би ще види жена си и детето си — и тази надежда го облажила. Ст. Ботьов, К (превод), 183. Тя [любовта] не пресметва, нито ся грижи, ако накрай верността ще я облажи, или предателството ще я задуши. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 29. — Добрата жена облажава сърцето на мъжа си, а лошавата го пълни с отрова. У, 1871, бр. 11, 176. облажавам се, облажа се страд. Него ден [на сбора] подир Жана вървяха сюрия жени и моми да ѝ се нагледат,.. И за нищо друго не се говореше, а само за Жана и се облажаваха и родители, и бъдещи мъж, свекър, свекърва. К. Георгиев, ВБ, 5.

ОБЛАЖА̀ВАМ

ОБЛАЖА̀ВАМ2, ‑аш, несв.; облажа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Облажвам. Баща ми останал без работа,.. Ходел при девера си Мочеолу и там надувал закланите овци и той му давал кога дроб, кога крака, кога глава, та си облажавал къщата. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 20. Купих си и кравичка, коя облажава къщичката ми. Ил. Блъсков, ЗК, 180. Една радостчица само му оставаше и му облажаваше тъмния живот: съзнанието, че България е свободна. Ив. Вазов, Съч. Х, 100. облажавам се, облажа се страд. Не са облажава тлъстото месо от пусталото. П. Р. Славейков, БП I, 310.

ОБЛАЖА̀ВАМ СЕ несв.; облажа̀ се св., непрех. Диал. Облажвам се. — В Стаматовото стопанство да не мислиш, че друго ядат? Такива бели сомуни вадят! — Иваница показва с ръка. — И баници точат по празник, и с месце се облажават, не са като нас! А. Гуляшки, СВ, 319. Веднаж-дваж в годината близваха ярма или трици. Това се случваше по Великден или Коледа, когато и ние, стопаните им, се облажавахме. Кр. Григоров, ОНУ, 43. Господ ти дал и дечица,.., ще ти спомогнем да са сдобиеш с лозице и що-годе с добитачец, да ти са облажават дечицата. Ил. Блъсков, ЗК, 29.

Облажавам / облажа въжето. Диал. Бивам обесен.

Списък на думите по буква