ОБЛА̀ЗВАМ

ОБЛА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; обла̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. За насекомо или влечуго — лазя по нещо или по някого обикн. навсякъде, по цялата му повърхност или тяло; полазвам. Свечери ли се и трудещите се легнат да спят, хлебарките плъзват, заничат из долапите, облазват хляба, захарта. Г. Краев, Ч, 229. — Глей, глей! И това не бех виждал! Дървеница по житата!.. Обретен неволно се почесваше, сякаш облазиха и него. Ст. Даскалов, ЕС, 138. Рада свила очи под трепки, а шията зад тила и ушите ѝ червени, червени, като че я е облазила некоя гъсеница. М. Георгиев, Избр. разк., 85. Скоро, далеч от родители, край платноходите кръгли / псетата теб ще разръфат и червеи рой ще облазят гола снага ти. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 55.

2. Прен. За облак, дим, влага, цвят и под. — като се простирам, разпространявам, бавно, постепенно покривам, обземам, обхващам повърхността на нещо. Те бяха известни с фермите си.. когато излезеха по баирите белорунните им стада .., като че облаци облазваха синьото небе. Ст. Даскалов, ВН, 1958, бр. 2282, 4. Брат ми не се уплаши. Ония си пиеха, заканваха се, ние си мълчахме, пот облазваше голите ни гърбове и си редяхме тухлите. Кр. Григоров, ОНУ, 60. — Гости са ти дошли! — каза баба Мария и се облегна върху желязната табла на кревата. Тя кимна към Кайряков.. Людмила изви глава, срещна погледа му и тутакси гъста руменина я облази чак до шията. А. Гуляшки, СВ, 231. Обр. Насмешка облази лицата на всички. — Къде ти ран зеленчук в тоя балкан бе, сине! — обади се със съжаление дядо Братан. Ст. Даскалов, ЗС, 126. облазвам се, облазя се страд.

Облазват ме / облазят ме мравки (<студени(хладни)> тръпки). Разг.; Мравки (<студени(хладни)> тръпки) облазват / облазят гърба ми. Разг.; Облазват ме / облазят ме <студени> морници. Поет. Изведнъж ме обзема силно безпокойство, тревога, страх. За миг Велика усети ония, някогашните мравки да я облазват и отмести поглед от снимката, после пак вдигна очи към паметника. ЛФ, 1977, бр. 1, 4. Като хора си зашушнаха близките дървета. Облазиха ме тръпки. Ст. Даскалов, БП, 40. На около стотина разкрача застана за миг на тясна пресечка,.., и тъкмо в този миг дочу нещо като въздишка,.. Хладни тръпки облазиха гърба му. Така стенеха ранени хора. Г. Караславов, ОХ II, 91. Но все пак морници облазват ме студени... / Защо понякога не мога аз да спра / въздишка във гърди. К. Христов, Избр. ст, 102.

Списък на думите по буква