ОБЛАКЪТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛАКЪТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; облакътя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Облягам, подпирам на лакът (лакти). Евгени се откъсна от прозореца, мина в кабинета и седна на бюрото, като облакъти ръце и подпря главата си. Д. Ангелов, ЖС, 481. Ръцете му

бяха облакътени върху страничните облегала на стола и дигнати нагоре, за да не ги замърсява. П. Славински, ПЩ, 15. // Облягам, подпирам (глава) върху опряна на лакът ръка. Протосевастът седна и облакъти побелялата си глава. Ст. Загорчинов, ДП, 132. А мъжът седна до мотора на помпата, запали цигара и облакъти глава. Г. Крумов, Т, 88. Леца дълбоко въздъхваше и като облакатяваше глава на коляно, захапваше върха на малкото си пръстче и пренесено се замисляше. Д. Немиров, Д № 9, 24. облакътявам се, облакътя се страд.

ОБЛАКЪТЯ̀ВАМ СЕ несв.; облакътя̀ се св., непрех. Обикн. с предл. на, върху. Облягам се, подпирам се на нещо с лакът (лакти). Облакътил съм се на прозореца на вагона и наблюдавам с интерес пъстрата, неспокойна тълпа, вслушвам се в глъчката. Др. Асенов, СВ, 134. Татко седеше в един ъгъл с някакъв непознат човек в кафяв балтон. Беше се облакътил на масата. Сп. Кралевски, ВО, 47. Горанов скоро обузда раздразнението си и седна, като се облакъти на бюрото. Ст. Марков, ДБ, 145. Петканов се бе облакътил върху коляното си, подпрял брадичката си със стиснат юмрук. К. Калчев, ЖП, 353.

— Друга (диал.) форма: облакъ̀тя.