О̀БЛАСТ

О̀БЛАСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Голяма част от територия, държава, обособена географски, исторически, икономически и пр.; район. Иванов пръв път влазяше в тая непозната и тайнствена област. Делиорманът тук беше доста рядък. Ив. Вазов, Съч. ХII, 107. Християнските съюзници преследвали разбитите турски войски, минали Дунава, завзели Белград заедно с някои сръбски области и стигнали дори до София. Б. Пенев, НБВ, 34-35. Тези експедиции си поставят за цел да изследват най-суровата в климатическо отношение и най-малко познатата досега област — Антарктида. НА, 1955, бр. 2252, 3. Провинциализми са казват думите, които не са известни в цяла страна на един народ, а само в някоя област. Т. Шишков, ТС, 38. Тая автономия да са простре над трите български области: България, Тракия и Македония. НБ, 1876, бр. 54, 209. // Голяма административно-териториална единица у нас, в Русия и др. Иван Кралѝчът, от град Видин, Дунавска област,.., дири се от властите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125. То [Видинското деспотство] било подчинено на унгарския крал, който по тоя начин искал да задържи по-дълго време областта за себе си. Ст. Михайлов, БС, 133. Държавите, за по-лесно да се управляват, делят се на части, които имат особни имена; запр. Руската държава се дели на губернии и области. К. Смирнов, З, 71. Той я [държавата] разделил на префектури, епархии и провинции (области) .. и докарал наряд събирането на данъка. Й. Груев, КВИ (превод), 55- 56. Във всякоя област има много села, нъ областен или главен град е само един. Д. Манчев, БЕ II, 66. България е разделена на области.

2. Обикн. със съгл. опред. Пространство, район, в който е разпространено някакво явление или който се характеризира с някакви особености; зона1, пояс. България може да се раздели на три главни песенни области. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 16. Обширната територия на Канада може да се раздели на четири климатични области: полярна, или арктическа, студена, или субарктическа, умерено студена и област на планинските климати. Л. Мелнишки, К, 18. Косатката е широко разпространена в океаните и моретата. Тя се среща от полярните области до екватора. К, 1967, кн. 7, 7. На юг от Стара планина, в така наречената термална област (или подобласт), която започва от Банкя и се простира до Черноморския бряг (..) се наброяват около 10 находища. П. Делирадев, БГХ, 27. В началото на терциер се обособили две големи фитогеографски области: северна листопадна (дъб, бук,..) и южна вечнозелена (магнолии, бамбук,..). Биол. IХ кл, 1981, 36. Характеризирайте особеностите на следващата мелодия. Определете от коя фолклорна област е тя: Добруджа, Югозападна България, Тракия. ПМ VII кл, 1982, 17. // Остар. Място, където се извършва, става нещо. Областта на земане-даването се нарича търг, тържище, пазар. Ступ., 1875, бр. 4, 28. Обр. Тая беззаветна радост бе чиста от всичко земно, тя беше небесна радост; само упоителната област на небето може да я даде. Ив. Вазов, Съч. ХV, 80.

3. Място, пространство, което се включва, простира в определени граници, в някакви предели. Стените на двустенния ъгъл разделят пространството на две части, от които едната смятаме, че принадлежи на ъгъла и я наричаме вътрешна област, а другата наричаме външна област на ъгъла. Стереом. V кл, 26. Изследователските лаборатории "Бел" съобщават, че техните специалисти са успели да конструират лазерно устройство, което е в състояние да генерира лазерни лъчи в областта между ултравиолетовата част и жълтата част на светлинния спектър. О, 1971, бр. 2, 4.

4. Със съгл. или несъгл. опред. Участък от тялото, заеман от някакъв орган или характеризиращ се с някакъв признак. — Господин докторе, жена ми е много зле!.. Шандов му обясни, че болките са в коремната област. Ив. Вазов, Съч. IХ, 142. Завива ми се свят. Изохквам от остра болка в сърдечната област. С. Таджер, ПНМ, 59. Едва сега вратата се открехнала и през процепа надникнало намръщено русо лице с презри‑

телно свити устни и пронизващи сини очи. Продан усетил отмаляване в областта на колената — сигурен белег, че ще се влюби от пръв поглед. Й. Попов, БНО, 96.

5. С несъгл. опред. Определен кръг на знания, дейност, клон от науката, културата, икономиката и под.; сфера. Към областта на психиката се отнасят също така и интересите, и способностите на човека, неговият темперамент и характер. Псих. Х кл, 3. Отначало ние говорим на политически теми, а после минаваме в областта на литературата. К. Кюлявков, СПП, 31. Авторитетът на Каравелова в областта на критиката беше неодолим, неоспоряван. Ив. Вазов, Съч. ХII, 162. Нъ ни в една област на науките чловеческий ум не е направил такви големи завоевания, колкото в широката област на естествените науки. СбПер. п, ч. I, 55.

Списък на думите по буква