ОБЛАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀БЛАСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който е свързан с област (в 1 знач.), който се отнася до област. Очертаваше се като областен шампион на тенис, но не по-малко и за търговски съветник в легация. Д. Димов, Т, 259. Одеве оня пияница, а сега тоя учител го считат кандидат за областен представител. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 22. В Чехия тогава [през 1866 г.] е бил на дневен ред въпросът за областна автономия, според който се предполагало или припознаване историческите права на чешкото кралство, или федерация на свободните народи в Австрия. М. Арнаудов, БКД, 58. — На каква служба сте, моля? — Началник на отделение! Областен доктор! Чудомир, Избр. пр, 157.
2. Който обслужва, който е предназначен за цялата област като административна единица. Колата спира пред порталната арка на областната болница, тримата тръгват по алеята, пясъкът скрипти под обувките им. Др. Асенов, ТКНП, 27. Привикнал от малък на редовен и трезвен живот, заплатата му на старши-лекар при Областната първостепенна болница му бе достатъчна. Д. Ангелов, ЖС, 9. Донесох калеми от областния разсадник и започнах да присаждам круши, ябълки, праскови, хрущелки. А. Каралийчев, НЗ, 124. В областната инспекция на полицията кипи усилена работа. К. Странджев, ЖБ, 117. В състава на областний административен съд влязват, под председателството на губернатора, вицегубернаторът, председателят и двамата служащи по назначение от правителството членове на областний съд. ВП, 1878, 137.
3. Който е свързан с управлението на област (в 1 знач.). Влязоха в Греко-Римската земля, опустошиха Илирия,.., и победивше принудиха областният воевода да побегне. Г. Кръстевич, ИБ I, 419. В старите черкови имало е по-висок чин екзарх,.. И такива екзарси били са два реда: едни са ся наричали областни и били са също, както и епархиалните митрополити, а други окръжни. З. Петров и др., ЧБ (превод), 58. На разсъмнуване българите ударили на Римския стан, избили сичките: императора Никифора,.., военачелниците, областните начелници. Т. Шишков, ИБН, 121. А майка му [на Лафонтен], беше дъщеря на областният съдник в Куломие. Ч, 1875, кн. 13, 597.
4. Езикозн. Остар. За дума, израз — който е свойствен, характерен, присъщ само на даден район, дадена област; диалектен, местен (РСБКЕ).
5. Като същ. областен (областният) м. Разг. Областен управител. — Елате, елате — доверително настоя непознатият. — Ще ви заведа при бащата на самия областен. На колко хора като вас е направил добрини той! Д. Ангелов, ЖС, 57.
◊ Областен град. Административен център, в който се намират органите на управлението на област (в 1 знач.). На другия ден откараха Иван Славовски в областния град. И. Волен, МДС, 139. Във всякоя област има много села, но областен или главен град е само един. Д. Манчов, БЕ, 66. Областен управител. Служебно лице, което управлява област (в 1 знач.). На уречения ден на означеното място,.., се нареди официалният свят, между който личеха чуждестранните представители, делегат от страна на Царя, министрите с госпожите си, областните управители. Елин Пелин, Съч. IV, 236. Областно събрание. Истор. Народно събрание на автономната област Източна Румелия, създадена на територията на Южна България по решение на Берлинския конгрес през 1878 г. и съществувала до 1885 г. Първото румелийско областно събрание пожела да му отпусне за благодарност пожизнена пенсия. Ив. Вазов, Съч. Х, 119. Един от най-добрите оратори в областното събрание, Величков обайваше винаги с възторжената си и пламенна реч. К. Величков, ПССъч. I, VII. Областно управление. 1. Централно административно учреждение в област (в 1 знач.). 2. Сградата, в която се намира такова учреждение. Бившето областно управление на полицията се намираше на главната улица, недалеч от градския площад. Ем. Манов, ДСР, 29. Кипнал от яд, той [Саваков] се върна в областното управление. Пред вратата на кабинета му се беше изправил и го чакаше околийският полицейски началник. Д. Ангелов, ЖС, 120.