ОБЛАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛА̀ЧАМ, ‑аш и ‑иш, несв. (остар. и диал.); облека̀, облечѐш, мин. св. обля̀кох, облѐче, прич. мин. св. деят. обля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. облѐкли, прич. мин. страд. облѐчен, св., прех. Обличам. Той винаги държеше в къщата си по един и по двама от най-бедните ученици, хранеше ги, облачаше ги и ги изпращаше в училището. Ил. Блъсков, КУ, 6. Има,.., много деца; них, като баща, е дължен да ги храни, да ги облачи и да ги возпитва. С. Радулов, НД, 122. Сяко време като си има своя язик и своите понятия, то облача сяка нова мисъл в представленията на епохата. Ч, СбПер. п I, 112. Който облача чуждото, скоро го съблача. ВУХБ (превод), 77. Роди макя девет мили сина, / родила ги у скапа година. / Чуждо прела, та ги е ранила, / чуждо ткала, та ги облачила. Нар. пес., СбНУ ХLV, 368. облачам се страд. и възвр. Ние ставаме заран, облачаме се, закусваме, без ни най-малко да мислим за това, като автомати. Ив. Вазов, Съч. ХV, 100. До последнята си старост той ставаше сутрина часът по четири; облачише ся изведнъж щом ставаше. Ч, 1875, кн. 4, 157.

ОБЛА̀ЧАМ СЕ несв. (остар. и диал.); облека̀ се св., непрех. Обличам се. Българинът се облача прилично и чисто и много пази дрехите. С. Шишков, ЖБ, 33. София ся облачи просто и смирено и ако и небогато, обаче твърде чистичко и с приличие. С. Радулов, ГМП (превод), 219. Обитателите на тие острове са облачат в европейски дрехи. Знан., 1875, бр. 16, 254. Облачаше се в черно, забраждаше се с черен забрадник. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 46.