ОБЛАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀БЛАЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. За небе, хоризонт и др. — по който има облаци, който е покрит с облаци. Дъждът продължаваше да вали тихо, монотонно, облачното небе по-низко се привеждаше към земята. Й. Йовков, Съч. II, 165. Синята двуколка на председателя се носеше по главното шосе, подвряло горния си край някъде далеч под облачния хоризонт. Н. Каралиева, Н, 164. Личат в полята посивели/ под облачния небосклон/ къщурки и високи скели. Н. Фурнаджиев, ППВ, 6. Из облачни хълми/ пълчища се влачат/ към черни дъбрави,/ потънали в сняг. Т. Траянов, ББ, 33. ● Обр. Стои на престола със облачно чѐло/ и с пламък във взора. От другия свят/ ужасно страдане тук го е довело,/ в неговия стари, потъмнял палат. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 45.
2. За време — който се характеризира с голяма облачност. Облачното време гнети и разбива всяко настроение. А. Страшимиров, Съч. V, 172. // За период от време — през който небето е покрито с облаци. — И до днес пастирите край Жирно твърдят, че в мрачни, облачни нощи се чува чаткането на копитата. Минава по земите ни обезумелият кон на левента. Й. Попов, БНО, 72. Още от утринта денят беше облачен, навъсен, студен. Г. Райчев, ЗлК, 13. През
една облачна нощ българите слязоха от планината в Тракия и връхлетяха, по-бързи от птици, върху ромейския лагер. Ромеите спяха дълбоко. А. Каралийчев, ПГ, 102. ● Обр. И така, ние живеехме твърде весело, твърде добре, и мнозина ни завиждаха. Ала и на нашето щастие дойде край и за нас настанаха облачни дни, и на нашите врати потропаха тежки мъки и големи грижи. Л. Каравелов, Съч. IV, 15-16.
3. Който е от облаци, който се образува от облаци. На заоблачения хоризонт.. като от гигантски и неизчерпаем резервоар извираха тъмни облачни маси, които вятърът късаше на парцаливи парчета и свирепо гонеше из чистото, прозрачно и стъкленосиньо небе. А. Гуляшки, МТС, 127. На юг, ниско над хоризонта и зад една прозрачна облачна пелена, замъждя слънцето. Д. Фучеджиев, Р, 214. Евреите излязоха из Египет на число около шестстотин хиляди мъже освен децата и жените. Пред тях се носеше облачен стълб деня и огнян стълб нощя като водач. Н. Михайловски, ССИ (превод), 39. Небе безоблачно, широко и лазурно,/ небе на странните капризни изненади-/ ту черно като смърт, ту светло и безбурно,/ сред рой съзвездия и облачни грамади. Хр. Ясенов, Събр. пр., 51.
4. Рядко. Който е присъщ, характерен за облаците. Още същата вечер двамата влюбени се издигнаха в облачните висини на едно грамадно здание и там, в шейсет и третия етаж, изживяха всичкия неочакван ужас на първата и последна нощ от своето трагично съпружество. Св. Минков, Избр. пр., 62. Неприятелите ги нападнале от сякаде и гърмежът им бил толкова силен, щото приличал на непрекъснато едно облачно гърмене. НБ, 1876, бр. 40, 156.
5. Прен. Остар. Който не прозира, през който не може да се вижда; мътен. Облачно стъкло. Н. Геров, РБЯ III, 300.
6. Прен. Остар. Който е с неясни очертания; смътен, мъгляв. Радиният образ стоеше така далеко, така далеко в мъглявата безконечност, бледен, безжизнен и облачен, като развян, при внезапно пробуждане, сън. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 106.
7. Прен. Остар. Който е неясен по смисъл, съдържание; смътен, мъгляв. Другарите му, макар и да не споделяха/ такива крайни въззрения, но громките и облачни фрази ги очароваха. Ив. Вазов, Съч. ХI, 150-151. Диалектиката, с която си служи, за да очертае границата, която дели новия завет от стария, е често смътна и облачна, заплетена измъчена, но това не пречи на идеята да излезе наяве вярно и ясно. К. Величков, ПССъч. III, 135. Но да оставим тази облачната област на сухите разсъждения и безплодни препирателства. П.Р. Славейков, ПХС, 44. Колцина обаче ся присмиваха с него [немския народ] и с неговите тъмни уж и облачни теории. Ч, 1870, кн. 2, 53.