О̀БЛАЧЕНЦЕ

О̀БЛАЧЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. гальов. от облаче. На синьото небе са не види ни едно облаченце; слънцето отгоре праща топлота, извлача из травиците тяхната миризма и суши росицата, която е попръскана по нейните листенца. Л. Каравелов, Съч. IV, 55-56. Две бели облаченца вървят по небето. Д. Габе, Н, 19. Нанкай, облаченце бяло в слънчев ден!/ Стаичката вече се засенчи.../ Люли, люли... Гушкай се до мен. О. Орлинов, П, 60.

Списък на думите по буква