ОБЛАЧИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛАЧЍНА, мн. няма, ж. Диал. 1. Облачно време. Не оди Мено, нокие за вода/ по месечина, на облачина! Нар. пес., СбБрМ, 411. Море скоро ѝх чумата е било,/ та е момите сомело,/ та и моме невести./ Лю е една останала,/ золва ми кадун Божана./ И теа ванка не излява,/ да га види ясно слънце,/ и темната йоблачина. Ст. Веркович, НПМБ, 160.

2. Като сказ. опред. Означава, че в някакъв период от време или някъде е облачно, има облачност. Излезни вънка, облачина е. Т. Панчев, РБЯд, 233.