ОБЛЕКЧАВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛЕКЧА̀ВАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от облекчавам като прил. 1. Който носи или поражда облекчение (в 1 и 2 знач.); облекчителен. Облекчаваща въздишка.

2. Който е свързан с облекчения, с намаляване на някакви задължения, отговорности; облекчителен. Облекчаващи обстоятелства.