ОБЛИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЛЍВАМ, ‑аш, несв.; облѐя, ‑ѐеш, мин. св. обля̀х, прич. мин. св. деят. обля̀л, ‑а, ‑о, мн. облѐли, прич. мин. страд. обля̀н, ‑а, ‑о, мн. облѐни и обля̀т, ‑а, ‑о, мн. облѐти, св., прех. 1. С предл. с. Изсипвам, изливам вода или друга течност върху някого или върху нещо, като го покривам от всички страни или по цялата повърхност; заливам1. Пожарникарите обливаха полуразрушената сграда с дълги струи вода и незагасналият още огън пръскаше искри и пепел. Х. Русев, ПС, 6. На водоемите ставаха сбивания между жени, тъй ожесточени, че за да ги разтърват, обливаха счепканите групи с вода. Ст. Загорчинов, ЛСС, 120. Сам Нерон заповядал да облеят много християне със смола и да ги поставят в неговите градини, а после да ги запалят. Г. Йошев, КВИ (превод), 132. Ей, пеперуда из селото / препасана с венци, през кръста и челото / от къща в къща ходи, моли се и пей. / От всеки праг обливат я с вода студена / и пеперудата девойка освежена / размахала ръце играе и се смей. Н. Ракитин, Ст II, 80. ● Обр. Обзе го отчаяние, голяма и страшна рана сякаш се откри в душата му и я обля с непоносима болка. Й. Йовков, Ж 1945, 186. // С предл. с. Покривам някого или нещо със сълзи, пот; заливам1. Тя често, много често облива шива си, облива и личенцето на малкото си дете с порои от сълзи. Т. Влайков, Съч. II, 145. А Ружа, като се прощаваше с двамата стари люде, обля със сълзи ръцете им. Д. Талев, И, 381. Нещо препари в очите му, несещан друг път порив го тласкаше да грабне ръцете ѝ [на Харула], да ги облее със сълзи. Ст. Сивриев, ПВ, 90. И Симеон раздра царската си багреница и обля с горещи сълзи изстиналата ръка. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 40.
2. За вода или друга течност — лея се, изливам се върху някого или нещо, покривам някого или нещо от всички страни или наводнявам някакво пространство; заливам1. Мътните и силни води на реката го обливаха до пояса и се разбиваха о коравото му тяло на пяна като о скала. Елин Пелин, Съч. IV, 31. Водата лисна, обля слисания Бакърджиев и потече по лицето му. Д. Добревски, БКН, 116. Всякой се свил в каютата си и слухти,.., как с бесен шум се мятат вълните и обливат дебелите валчести прозорци. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 33. Той се помъчи да стане, не можа. Кръв обля бузата му. Д. Немиров, Д № 9, 95. Той [Лило] диво запищя и започна да се мята ту на едната, ту на другата страна, а кръвта шуртеше и обливаше стените. М. Гръбчева, ВИН, 14. // За поток, река и под. — покривам с водите си някого или нещо или наводнявам някакво пространство; заливам1. Вадата, която беше отбита наблизо там от реката, бе обляла май половината ливада. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. На друго място пороищата облели харма‑
ните, на третьо място кръсците пламнали. Д. Немиров, Б, 95. ● Обр. От склоновете на Сакар и Странджа спущаха се тия безбройни полкове, живи потоци от хора, които след няколко дни само щяха да облеят полетата на цяла Тракия. Й. Йовков, Разк. II, 116-117. // За дъжд — валя обилно и силно измокрям някого или нещо; заливам1. Засвятка и загърмя. Свих се до входа на книжарницата, но дъждът валеше косо и започна да ме облива. П. Славински, МСК, 61. Блата прегазвах, хляб не хапвах дълги дни / и пек, и студ познах, и дъжд да ме облива. О. Орлинов, П, 55. ● Обр. Горе на гребена изведнъж ни обля истински дъжд от куршуми. Й. Йовков, Разк. II, 138. // За сълзи, пот — тека обилно по лицето или тялото на някого; заливам1. Из угасналите му очи, като из два тъмни кладенци, бризнаха сълзи и обилно обляха сухото му лице. Елин Пелин, Съч. I, 159. Очите ѝ беха се премрежиле, и сълзи обляха страните ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 308. Наведох се да я разгледам по-отблизо и тутакси почувствувах, че ме облива студена пот. Др. Асенов, СВ, 122. Студена пот го обливаше. Той [Ванко] се събуждаше за миг и пак потъваше в бездната на кошмарен сън. М. Грубешлиева, ПИУ, 74.
3. Прен. Покривам някаква повърхност или изпълвам някакво пространство със светлина, мелодия, мирис и под.; заливам1. Порцелановата лампа с дълго, блестящо стъкло, сложена на шкафа, обливаше с мека светлина спокойното лице, отдадено на съня със затрогваща примиреност. Ем. Станев, ТЦ, 41. В огнището на магерницата пращяха дъбови пънове и обливаха с червенина отрупаната с манастирски ястия дървена маса. Д. Вълев, З, 76. Ослушах се. Пустинният вятър ни обливаше с големи, топли вълни, а заедно с него прииждаха и звуци на песен — висока, монотонна, песен без думи. Ст. Дичев, Р, 130. Луната, неочаквано, изскочи от един облак и обля с бледата си светлина цялото пространство на гробищата. БД, 1909, бр. 3, 4.
4. Прен. За светлина, мелодия, цвят, мирис и под. — бързо се разпространявам и изпълвам някакво пространство или покривам някого, нещо или някаква повърхност; заливам1. Наско отвори рязко вратата и влезе. Ръката му напипа електрическия ключ и миг след това светлината на шестте големи лампи обля салона. А. Мандаджиев, ОШ, 58. Капитанът трепна, слаба руменина обля лицето му. П. Вежинов, ДБ, 122. Има само една възможност — рече той, но и в погледа му, и в бледнината, която отново обля лицето му, тя прозря вълнение и уплаха. Г. Караславов, ОХ IV, 528. Отвори своя кабинет. Обля го мирис на застоял въздух. Д. Немиров, Др, 149. Вечерният мрак обливаше вече Плиска. Й. Вълчев, СКН, 256. ● Обр. Сякаш нов кошер се зарои в дюкяна: — настъпилата тишина се замени с кръстосан говор, който ме обля като вълните на възело се пред буря море. Ст. Чилингиров, ХНН, 233. // За топлина, хлад и под. — бързо се простирам по лицето, тялото на някого, обхващам, изпълвам някого; заливам1. Борис се изсмя, но болките в главата му станаха от това непоносими. Обля го гореща вълна, а после усети студ. Д. Димов, Т, 528. Ами ако Богданлията все пак рече: не те щем? Горещина обля слабите гърди на куцото момче. А. Каралийчев, НЗ, 33-34. Тя [Юлия] се нахвърли върху дрехите си и започна да се облича.. След студа гъста горещина обля цялото ѝ тяло. Ами сега? Да запали ли лампата? П. Вежинов, СО, 136. Вместо поздрав, той видя очите, грозните, заплашващи очи, които го пронизваха. И усети, как хлад го обля. Зл. Чолакова, БК, 60.
5. Прен. За чувство, настроение и под. — бързо се разпространявам и обхващам, изпълвам някого, някакво множество; заливам1. И клисарски помощник бях, и зидар, и ковашки чук въртях, и на манастирската воденица ходех, но радост ме обливаше извътре. Ем. Станев, А, 60. Ние гледахме всичко това и радост, умиление и възторг обливаха душите ни. Й. Йовков, Разк. II, 157. Не смея да привеждам примери, че срам ми облива челото! Ив. Вазов, Съч. ХI, 102. Изпървен още като ми писа, как ще почнеш да издаваш кратко едно списание поде заглавие "Училище", неизказана радост обля моето сърце. У, 1871, бр. 1, 225. Печално е в боя от болест безславна / подобно на свещ да угаснеш без време / а още по-жалко е пленник да паднеш, / лицето ти двойният срам да облива:/ за тебе срамът и за твойта родина. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 184-185.
6. Остар. За река, море, океан и под. — гранича, достигам с бреговете си до нещо, което плискам с водите си. Земята на нашето мило отечество Българско обливат три моря. Лет., 1871, 161. Както изписваме на книга двете полукълба на Земята, тъй можем да представим изписана отделно и сяка от петтях главни части на сушите, заедно с океаните и морята, които я обливат. Ив. Момчилов, МПЗ, 5. Седемнадесетте окръжия на Сърбия,.., са: Белград, Алексинац,.. По-големите реки, които обливат тези окръжия са: Морава... С. Бобчев, ПОС (превод), 97. обливам се, облея се I. Страд. от обливам. Обливанията [на децата] стават по подобен начин както душовете.. Обливат се последователно гърбът, гърдичките, коремът. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 138. Издълбават дупка в камъка и я забиват с клин от сухо дърво. Като ся облее с вода, дървото попива и като набъбне, пръска камъка. И. Гюзелев, РФ, 98. Единственото средство, което може да са употреби за унищожението на соленчаците, са
заключава в умалението количеството на солта в почвата, а това средство е да са облее соленото поле с вода, която разтваря солта. Знан., 1875, бр. 16, 250. II. Възвр. от обливам в 1 знач. А жегата наоколо бе станала непоносима. Пожарникарите се обливаха час по час с вода. А. Каралийчев, ТР, 54. "Красавецът Анещи" се бръснеше грижливо всяка сутрин, обливаше се с одеколон. П. Славински, ПЗ, 77-78.
ОБЛЍВАМ СЕ несв.; облѐя се св., непрех. 1. С предл. в и в съчет. със сълзи, пот, кръв и под. Обилно текат сълзи, пот или кръв и покриват лицето или тялото ми; заливам се. Стоянка се хвана за лакътя на брат си и се обля в сълзи. Х. Русев, ПС, 59. Към обед стана непоносимо горещо, бойците се обливаха в пот и страдаха от жажда, но продължаваха непрекъснато да напредват. П. Вежинов, ВР, 253. Лицето на експерта стана червено и се обля в пот. Д. Димов, Т, 629. Раниха Петра. Оловото откъсна дясното му ухо и цялата му страна се обля в кръв. Ст. Дичев, ЗС II, 44.
2. Прен. С предл. в, с и в съчет. със същ. като светлина, червенина и под. Бързо се изпълвам, покривам със светлина, червенина и под.; заливам се. Като повървяха още малко, земята пред тях се обля с розова светлина — изгряваше слънцето. Й. Йовков, АМГ, 206-207. С електричеството беше лесно. Дръпнеш синджирчетата едно след друго и стаята се облива в светлина, не остава засенчено кътче. Г. Белев, КВА, 135. Лицето ѝ, изопнало се от студа, се обля в червенина. К. Петканов, БД, 151. Бузите ѝ се обляха в руменина, и тя почувствува в гърдите си едно за пръв път преживявано вълнение. Ст. Чилингиров, ПЖ, 100. // В съчет. със същ. топлина, горещина. Изпълвам се от топлина, горещина; заливам се. Лицето на Русаля пламтеше, цялото ѝ тяло се обливаше в топлина. П. Славински, ПЗ, 51.
3. Прен. За душа, сърце — изпълвам се, обхванат съм, завладян съм изцяло от някакво чувство, настроение. Тайнство и чудо е молитвата. Отключва дверите на душата към нейните глъбини.. пък сърцето се облива в горест, сладко се мъчи и пречистено, заиграва с нова сила като изкъпано дете. Ем. Станев, А, 20. Той вярва пак в своята книга; той се успокоява и душата му се облива от топлата вълна на примирение и надежда. Й. Йовков, Разк. III, 74. [Кака Дина] зафана да я кара, кога доде празник .. да поиде и тя на хорото. Кара я кака Дина, ала Неда не ще.. И сърцето ѝ се облива с жалост. Т. Влайков, Съч. II, 242. Сърцето на Христо се обливаше в скръб и ярост. Повален в борбата срещу разбунтувалото се човешко море, той стенеше. Ст. Марков, ДБ, 399. ● В съчет. с кръв. Страдам, измъчвам се силно; заливам се. Прости ми грубостта и суровостта, зад тях криех моята безгранична обич, а сърцето ми се обливаше в кръв. Д. Спространов, С, 362-363.
◊ Облива ме / облее ме вряла вода. Разг. Става ми горещо от силен страх, ужас. Плюх си на ръцете и с все сила замахнах. Кривакът мина през сред него [мъничето] и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресекоха. Обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво "куче" е! Ил. Волен РК, 13. Обливам / облея <като> със студена (ледена, вряла) вода; обливам / облея <като> със студен душ някого. Обикн. св. Разг. Казвам или направям на някого нещо неочаквано, изненадващо, което му подейства крайно неприятно. Видя само, че той я отмина. И изведнаж, като че със студена вода я обляха. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 40. Остави сега детето в люлката и върви да повикаш Ивана от другата стая! — обади се Момчил с далечен глас, глухо. Тоя глух глас обля с ледена вода невестата му. А. Каралийчев, ЛС I, 15. Думите на Божо ме обляха като с вряла вода.. Само мисълта, че можех да дам команда за стрелба срещу наши, ме вцепеняваше от ужас. М. Гръбчева, ВИН, 429. Обливам / облея с помия (кал) някого или нещо. Разг. Обсипвам някого или нещо с обиди или клевети; безчестя. — Защо допусна да ме обливат с помия? Драгиев го подвел! Не Драгиев, а ти, другарю Лазаров, ти си виновен. Г. Джагаров, ТМЗ, 246-247. Дафина, която също беше слязла на двора, като чу думите на свекър си, троснато забеляза: — Все се разправяте, все я оправяте, а пък цялото село ни облива с помия! К. Петканов, ДЧ, 375.