ОБЛИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛЍВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обливам и от обливам се. Като се преоблече бързо, затоплена и зачервена след обливането със студена вода, невястата излезе и надари деверите и роднините. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. По тялото му [на Барутчиев-стария] минаваха вълни от горещина, които се редуваха с обливане от студена пот, а тютюневият дим го дразнеше и задушаваше. Д. Димов, Т, 135. Когато бъда честит да ви повидя,.., аз с припадане на колене пред вас и с обливане със сълзи нозете ви, ще ви разправя всичко каквото има неясно за вас в настоящето ми. Ив. Вазов, Съч. VIII, 157. Много полезно за кожата на тялото е обливането с оцетена вода. ЖД, 1967, кн. 12, 20.