ОБЛИГАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЛИГА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Спец. Който е винаги присъщ, свойствен, характерен за някого или нещо; задължителен, облигаторен. Оцетнокиселите бактерии са облигатни аероби и представляват малки подвижни пръчици с полярно разположени въси. Ив. Златев и др., МЗ, 23. По-голямата част от развиващите се върху дървесина гъби са сапрофити.. и само два вида са констатирани като об‑

лигатни паразити. Пр, 1953, кн. 6, 4. Сравнителните наблюдения веднага ще покажат, че една част от плевелите се срещат само сред дадена селскостопанска култура — облигатни плевели. М. Воденичаров и др., ЕБ, 54.

2. Муз. За инструмент в оркестър — който задължително трябва да участва, не може да бъде изключен или заменен.

— От лат. obligatus.