ОБЛИЗОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БЛИЗОМ нареч. Остар. и диал. Наблизо, близо; облизо. И тъй орелът си направил гнездо на високо дърво, а лисицата тамо облизом в храсталака се ущенила. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 5. Прасковата и ябълката се препирали коя е по-хубава. И като се наддумвали помежду си, драката татък облизом ги чула. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 85.