О̀БЛИК

О̀БЛИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Начинът, по който изглежда човек, когато се възприема зрително; външен вид, образ, физиономия. Смирненски всъщност бил един обикновен младеж, дребен на ръст, закачлив, шегобиец, с момчешки облик и много хубави очи. А. Каралийчев, С, 199. Кой знай, мож да би ми той едного волшебника намерил, кой би ми человечий облик повърнал? БДн, 1857, бр. 8, 31. // За предмет, населено място, кът от природата — външен вид, изглед. Пещерата непрестанно менеше своя облик: природата бе създала истинско неръкотворно чудо. Н. Стефанова, ОС, 195. Сега градът се беше променил до неузнаваемост, но обликът му сякаш запазваше още следи от миналото. Д. Димов, Т, 545. Най-високите планински върхове в Рила и Пирин се отличават с алпийски облик. Те имат ледников релеф. Геогр. Х кл, 56.

2. Съвкупност от качества, които характеризират душевността, характера, нравствеността на човек; физиономия, индивидуалност. Когато се оттегля от село Шишковци, Майстора е вече с изградена творческа физиономия, с облик на творец. Е. Каранфилов, Б III, 76. — Не е зле — продължи председателят — въпросните другари да помислят малко повечко върху своето държане и върху моралния си облик. П. Незнакомов, СНП, 21. Само изборът на стаята беше достатъчен да изтъкне тая основна черта от душевния облик на може би най-великия ромейски император — една особена душевна сухота. А. Дончев, СВС, 37. Съединете тия два характера [на Петър и Иван], и вие ще имате вярно изражение за нравствения облик на Климента. К. Величков, ПССъч. VIII, 78.

3. Характерни особености, специфика на нещо; характер, същност, физиономия. Всеки народ има свой национален облик и своя национална култура. Кр. Белев, З, 83. Както и другите литературни списания от оная епоха .., обликът на "Звено" се очертаваше от произведенията, които се печатаха в него. К. Константинов, ППГ, 263. През същото десетилетие [1890 година] се появяват и едни от най-значителните творби на Ив. Вазов, К. Величков и Ст. Михайловски,.. Творчеството на тези автори определя в основни линии облика и посоките на развитие на българската литература и през следващото десетилетие. Ив. Богданов, СП, 7. Храната, облеклото и жилището дават облика на битовата култура, която исторически е търпяла промени. Л. Петров и др., БНК, 5.

4. Остар. Очертание. Далеко в хоризонта се мержелее призрачният облик на един могъществен балкански връх. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 104. Мрачният облик на Трапезица чернееше в гъстеещия мрак над града. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 180.

Списък на думите по буква